Клетвата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #8
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-93-2
- Переводчик: Димитър Бърдарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Клетвата». Краткое содержание книги:
„Клетвата“ е една експлозивна история за лоша медицина и жестока справедливост, в която адвокатът Дизмъс Харди и полицаят Ейб Глицки се изправят един срещу друг в най-опасния случай, с който някога са се сблъсквали.
Когато шефът на най-голямата здравна организация в Сан Франциско умира в собствената си болница, никой не се съмнява, че причината са тежките наранявания, получени при автомобилна катастрофа. Но аутопсията разкрива нещо различно.
Ейб Глицки, макар и спъван от лутането на двамата назначени с политически протекции полицаи, бързо взима на прицел дежурния лекар Ерик Кенсинг. Изпаднал в отчаяние, Ерик се обръща за защита към Харди. Докато напрежението нараства, Харди поема инициативата, убеден, че убийството не е свързано с неговия клиент, а с обкръжението, в което работи.
Харди стига до ужасяващата истина, че много пациенти умират, жертви на убийство. Разкрива заговор на алчност и насилие, отнемащ човешкия живот, който всеки лекар се е заклел да пази.
В „Клетвата“ Джон Лескроарт е в най-добрата си форма.
A particularly strong plot. – Los Angeles Times
Topical and full of intrigue. – Milwaukee Journal Sentinel
Doctor Eric Kensing is living in fear that he is about to be indicted for the death of a patient. That patient was his boss, Tim Markham. But Kensing and Markham aren't just connected by work – Kensing's wife is one of Markham 's many lovers. It's not looking good for Kensing, so he enlists the help of lawyer Dismas Hardy. Some say Kensing is not worth saving, although others say that Kensing is a special doctor, prepared to do anything to save a patient's life, even defying proper medical procedure. Despite all the damning evidence, Hardy becomes increasingly sure that Kensing is innocent. Against mounting pressure for an arrest, Hardy knows that the only way to save Kensing is to find the real murderer. And like Kensing, he seems to be working within a system that is set up to thwart him and any attempt at real justice…
— Ох! Пусни ме! Причиняваш ми болка.
— Добре.
— Пусни ме, по дяволите.
— Недей да ми се нахвърляш повече. Ясно ли е?
Държа я още малко, стискайки с цялата си сила. Тя продължи да се бори пред него, издавайки кратки животински викове от напрежението, докато се опитваше да изтръгне ръцете си, да извие тялото си, но той я бе хванал и не я пускаше. Накрая я придърпа плътно към себе си и я заключи в погледа си. Не бе готова да се предаде, все още се съпротивляваше, но той я държеше в желязна хватка, докато най-накрая не почувства как съпротивата я напуска.
— Не ме ли чуваш, по дяволите? — прошепна той.
— Да. Пусни ме.
Отстъпи назад и я отблъсна от себе си, докато я пускаше.
— Тръгвам си — каза той. — Махни се от пътя ми.
Ан разтриваше ръцете си, после ги протегна напред.
— Виж какво направи. Заболя ме.
— Ще го преживееш — каза той.
Тя застана отново пред него, като че ли го предизвикваше за нов рунд. Но, изцеден от болката и гнева, той нямаше повече настървение да се бори с нея.
— Защо не си отидеш у дома, Ан? Върни се при децата. Мястото ти не е тук.
Тя обаче продължаваше упорито да го гледа.
— Трябва да го видя. Къде е сега?
Разбираше какво има предвид. Искаше да види тялото на Маркъм. Но… майната ѝ, помисли си Кенсинг.
— Най-добрият отговор, който мога да ти дам в тази минута — отвърна той, — е „някъде много близо до центъра на ада“.
После я бутна настрани и излезе от стаята.
Детската бейзболна лига правеше на пух и прах графиците на семейство Харди. Винсънт тренираше в понеделник и сряда и Харди му беше треньор. Ето защо, докато траеше сезонът, той и Франи трябваше да променят вечерта на свещената си среща за вторник. Тази вечер, малко след седем часа, Харди бутна вратата на бара „Литъл Шамрок“, където се очакваше да се срещнат, но тя още не бе пристигнала. Брат ѝ Моузес Макгуайър обаче бе там, зад перилата, и разговаряше с млада двойка, издокарани и двамата в изобилие от черна кожа. Макгуайър бе в една от маниакалните си фази и гласът му бучеше достатъчно, за да заглуши Стинг от джубокса, за който също не можеше да се каже, че шепти.
Харди си издърпа една табуретка до предния прозорец, така че, полуобърнат, да може да наблюдава как кипарисите се огъват под напора на вятъра в края на „Голдън Гейт Парк“ отсреща през улицата. Моузес го зърна и започна да му налива гинес — автоматичен призив за Харди в девет от десет случая. Пяната на гъстата бира щеше да спада няколко минути, така че Моузес можеше да продължи да говори, докато това стане. Защо да прекъсва интересния разказ?
А той продължаваше:
— … Тоя човек го боли стомахът вече девет месеца и вече му били извадили първо апандисита, ама сбъркали, след това жлъчката — оп-па, пак сбъркали. Нищо не помага. Не могат да му намерят нищо и накрая го отпращат, като му казват, че е стресиран. Да бе, без майтап. И той започва да си прави акупунктура, да ходи на акупресура, пие билки, започва масажи, но нищо не помага. А междувременно… — Тук Макгуайър се обърна към Харди, посочвайки пивото му, почти готово. — … междувременно човекът се опитва да си подреди живота и се кани да се жени след няколко месеца.
Двамата слушатели възкликнаха почти едновременно:
— И какво стана?
— Ами преди две седмици се събужда напълно сгърчен от болка, не може даже да стане от леглото, срязват го отново, но този път го затварят веднага и казват, че съжаляват. Остава му един месец. Сигурно нещо не са догледали.
— Един месец живот? — попита момичето. — Това ли са имали предвид?
— Да, но не беше един месец даже — завърши Моузес. — Оказа се, че било пет дни.
Младежът се взираше в питието си и поклащаше глава.
— Пет дни?
Макгуайър кимна с негодувание:
— Ей тук му налях едно питие преди три седмици, а в понеделник му ходих на погребението.
Той сграбчи бирата на Харди и плъзна чашата по бара. Харди отпи дълбока глътка.
— Много забавна история. За кого говориш?
— Шейн Маки. Ти не знаеше ли?
От времето, когато самият той бе барман, Харди познаваше Маки, който бе играл в отбора по софтбол в продължение на две години. Не можеше да е много над четирийсет. Харди си спомни как черпи него и годеницата му на новогодишното тържество тук преди четири месеца. Той сложи внимателно чашата си на бара и я завъртя.
— Тази история истинска ли е?
— В основни линии, да. Сватбата щеше да бъде другия месец. Със Сузан вече им бяхме купили някакъв сервиз за хранене.