Среднощен сокол [bg]

Бейн лежеше в пещерата, опитваше се да изтърпи толкова познатите вълни на покрусата и се чудеше как да се измъкне от тази безутешна мъка. Паракс му бе казал истината. Бейн бе намислил да разиграва дълго преследвачите и накрая да умре в схватка, та това нерадостно живуркане най-после да свърши. Не бе осъзнавал ясно намерението си и чак когато чу думите на стария ловец проумя колко са правдиви. Не че толкова жадуваше смъртта. Обичаше живота, усещането на слънчевата топлина по кожата, шума на водопада, вика на ловуващия сокол. Мъката му не беше само заради смъртта на майка му или пренебрежението на Конавар.

Всичко това се съчетаваше и с други несгоди, особено самотата в детството, когато връстниците му просто го отбягваха, а после му възлагаха само черната работа, защото не овладяваше уж простичкото умение да чете и пише. Все му се струваше, че кралят е наложил тази досадна задача на риганте, паноните и норвиите само за да направи неговия живот още по-непоносим.

Усети как гневът му се надига. Ворна май му бе спасила живота, като го бе помолила да закриля сина ѝ. А сега този син — единственият му приятел — се срамуваше от него. Бе видял погледа на Бануин, когато му каза, че ще го придружи до Каменград, бе видял внезапния потрес и объркване. Не показа на Бануин, че разбира какво го е смутило, само му стана още по-тъжно, че трябва да крие болката си.

Но нали я криеше открай време? „Кога си позволявал на хората да те видят какъвто си? — попита се сам. — Кога си оставял маската да падне? Веселякът Бейн, разказвачът Бейн, певецът на мръсни песни Бейн.“ Навсякъде освен в Трите потока всички го харесваха, но онзи, с когото се смееха и шегуваха, не беше човекът зад маската.

Не бе показвал чувствата си дори пред майка си. Мислеше си, че ѝ се е струпала твърде много мъка, затова се шегуваше и се смееше, когато разговаряха. И само той успяваше да предизвика усмивка на лицето ѝ. Не че някой друг се опитваше.

Майка му вече я нямаше. Дори изкусната лечителка Ворна не можа да я спаси. Това озадачи Бейн, защото Ворна бе успяла да махне тумора от главата на малкия язовец и да му върне зрението. На гневните му въпроси тя отговори:

— Магията не стига. Ариан нямаше воля да продължи.

Бейн вече разбираше думите ѝ. И той бе преживял същото, докато потерята го търсеше.

И сега чувстваше същото в тази студена пещера.

Не можеше да мисли за нищо друго освен за майка си. Чудеше се кога ли е загубила желанието да живее. Тя често бродеше из възвишенията и се заглеждаше на север. А Бейн все се питаше дали майка му чака Конавар, дали се надява той да намине някой ден, да спре и да я заговори. Конавар не дойде.

Преди две години, когато беше на петнайсет, Бейн реши да се срещне с краля, но така, че да го принуди да говори с него. Щеше да го попита защо ги е изхвърлил от живота си. Замисълът му беше съвсем прост — да победи в надбягването на празника Белтин, да тича по-бързо от всички по петте мили в неравна местност. Имаше обаче голямо затруднение, защото само в Трите потока поне седмина от младежите бяха по-бързи бегачи от него.