Среднощен сокол [bg]

Подобно на много от селищата на народа келтой и в Ромоляща вода не личеше никакъв общ замисъл и подредба. В началото норвиите бяха вдигнали двайсетина къщи до ручей, стичащ се от хълмовете през поредица от ниски бели водопади, за да образува езеро с формата на разрязана круша. Разстоянието до източния бряг беше по-малко от двайсет мили, а от езерото изтичаше вече широка река, затова тук скоро бе възникнало търговско средище. Дървесина имаше в изобилие, земите наоколо бяха плодородни и градът се бе разраствал. Низините даваха богати реколти от зърно, ливадите даваха чудесна паша за говеда, овце и кози и Ромоляща вода се бе разраствала. А когато бяха открили залежи на въглища и желязна руда само на две мили, градът бе набъбнал изведнъж.

Сега зад дървените защитни стени живееха три хиляди души, а в земите около града — повече от четири хиляди. Имаше складове, дюкяни, сергии, гъмжеше от ковачи, шивачи, кожари, златари и всевъзможни търговци. Имаше мелници и работилници за каруци, отглеждаха се яки коне, за да теглят шлеповете до морския бряг и обратно.

Седемнайсетгодишният Бейн не бе виждал такъв голям град. Досега си мислеше, че Старите дъбове е голямо селище, но тук имаше поне двойно повече хора и когато влезе през отворената порта, го обзе неприятното чувство, че тълпите го притискат отвсякъде. Отърси се от тези мисли, избра една конюшня и повери сивия си кон на грижите на стопанина, като му заръча да го разтрие хубаво и да му даде добро зърно.

Конярят, мъж на средна възраст с леко превити рамене, попита дали не иска да го продаде. Бейн отказа.

— Момко, ще получиш добри пари. Той е силно животно с огън в очите. Бърз ли е?

— Обича да препуска — потвърди Бейн. — Ще ми кажеш ли къде мога да намеря най-изкусната Земна жена?

— Каква жена? — не разбра конярят.

Бейн се озадачи.

— Земна жена — повтори по-бавно, да не би говорът му да е объркал човека.

— Не знам какво означават тези думи, момко.

— Млади жени, които… забавляват мъже.

— А-а, курви? Имаме предостатъчно. Но в края на седмицата тук нахлуват всички копачи на въглища и руда. Трябва да си късметлия, за да намериш курва, която вече да не си е разтворила краката за някого. Един безплатен съвет от мен — в хановете няма да ти провърви. Можеш да потърсиш в северния квартал. Там са по-скъпите.

— Колко скъпи?

— Десет сребърника за един час удоволствие, така съм чувал. А една-единствена нощ ще ти струва жълтица.

— Ще опитам в хановете. Бездруго трябва да пренощувам някъде.

— Стой настрана от „Зеленият призрак“ — предупреди го конярят. — Там все има свади и побоища. „Лястовицата“ е свестен хан, закуската е вкусна.

Бейн му благодари и попита как да стигне дотам.