Повелител на сенките [bg]

Ема се облегна на рамото му, омаломощяла изведнъж от залялото я облекчение.

— Трябва обаче да кажеш истината на Кристина — добави той. — Тя е най-добрата ти приятелка; не можеш да криеш нещо такова от нея.

Ема кимна. И сама бе възнамерявала да каже на Кристина. Кристина бе единствената, която знаеше за чувствата й към Джулиън и нито за миг не би повярвала, че Ема изведнъж се беше влюбила в Марк. Здравият разум налагаше да й каже и Ема се радваше, че е така.

— Имам й пълно доверие — заяви тя. — А сега… ще ми разкажеш ли за Дивия лов?

Марк заразказва, изтъкавайки история за живот, живян в облаците и в най-безлюдните и скрити места на света. Изоставени градове на дъното на медни каньони. Скелетът на Орадур-сюр-Глан, където двамата с Кийрън бяха преспали в един полуопожарен плевник. Пясък и мирис на море в Кипър, в един запустял курортен град, където през подовете на грандхотели растяха дървета.

Ема постепенно потъна в сън, докато Марк я държеше в прегръдките си и й шепнеше истории. Донякъде за нейна изненада, беше дошъл отново на следващата вечер — така връзката им щяла да изглежда по-убедителна, обяснил бе, но в очите му Ема бе прочела, че компанията му бе харесала толкова, колкото и на нея.

Ето как двамата бяха прекарали заедно всяка нощ от тогава насам, изтегнати върху завивките на пода и разменяйки си истории. Ема му разказваше за Тъмната война, за това как понякога се чувстваше изгубена сега, когато вече не търсеше убиеца на родителите си, а Марк говореше за братята и сестрите си, за това, как двамата с Тай се бяха сдърпали и как се притеснява, че е накарал по-малкия си брат да се чувства така, сякаш не може да разчита на него, защото той всеки момент може да си тръгне.

— Просто му обясни, че може да си тръгнеш, но винаги ще се връщаш при него — рече Ема. — Кажи му, че съжаляваш, задето някога си го накарал да се почувства по този начин.

Марк просто кимна. Така и не разбра дали бе последвал съвета й, но тя бе последвала неговия и бе разказала всичко на Кристина. Беше огромно облекчение и тя няколко часа плака в прегръдките на приятелката си. Дори бе получила разрешение от Джулиън да й обясни ситуацията с чичо Артър, макар и в посъкратен вид… достатъчно, за да разбере точно колко важно бе Джулиън да остане в Института със семейството си. Ема бе помолила Джулиън да й позволи да го направи — ужасно неловък разговор, но Джулиън като че ли бе изпитал облекчение, че още някой ще научи истината.

Искаше й се да го попита дали възнамерява скоро да съобщи истината за Артър на останалите от семейството, ала не можеше. Около Джулиън се бе издигнала стена, която изглеждаше толкова непристъпна, колкото и тръните около замъка на Спящата красавица. Чудеше се дали Марк го беше забелязал, дали някой от останалите го беше забелязал, или тя бе единствената, която го виждаше.