Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Повелител на сенките [bg]
Повелител на сенките [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Повелител на сенките [bg]

Электронная книга - «Повелител на сенките [bg]». Краткое содержание книги:

Животът на ловците на сенки е воден от дълга. Ограничаван от честта. Думата на ловците на сенки е ненарушимо обещание и няма пo-свят обет от онзи, който свързва парабатаите — воини партньори, заклели се да се бият един до друг, да умрат един до друг, но не и да се влюбят един в друг. Ема Карстерс научава, че любовта, която споделя с Джулиън Блекторн, е не просто забранена — тя може да унищожи и двама им. Знае, че трябва да стои далече от него. Но как да го направи, когато врагове заплашват семейство Блекторн от всички страни? Единствената им надежда е Черната книга, която съдържа ужасяващо могъщи магии. Всички я искат, но единствено семейство Блекторн могат да я намерят. Подтиквани от тъмна сделка с кралицата на феите, Ема, нейната най-добра приятелка Кристина, както и Марк и Джулиън Блекторн отиват в Дворовете на феите, където искрящи веселия крият кървава опасност. Междувременно, нарастващото напрежение между ловци на сенки и долноземци е довело до появата на Кохортата — група нефилими екстремисти, борещи се за регистрирането на долноземците и „неподходящите нефилими. И са готови да сторят всичко по силите си, за да извадят тайните на Джулиън наяве и да сложат ръка на Института в Лос Анджелис. Когато долноземците се обръщат срещу Клейма, се надига нова заплаха в лицето на Повелителя на сенките — краля на тъмните феи, който изпраща най-страховитите си воини, за да избият онези, в чиито вени тече кръвта на семейство Блекторн, и да се доберат до Черната книга. Докато опасността става все по-голяма, Джулиън измисля рискован план, който разчита на помощта на непредсказуем враг. Ала успехът може би идва с цена, която той и Ема не могат да си представят. Цена, носеща кървава разплата, която ще засегне всички и всичко, което обичат.
1 ... 15 16 17 18 19 20 21 22 23 ... 274
Перейти на страницу:

— Не ми е приятел — заяви Кит. — А аз не съм като тях, аз съм като вас…

Барнабас поклати глава. Хаясинт ги гледаше с широко отворени очи, сплела пръстите на сините си ръце под брадичката си.

— Задава се мрачно време за ловците на сенки — каза Барнабас. — Ужасно време. Силата им ще бъде смазана, могъществото им — стъпкано в пръстта, а кръвта им ще рукне като вода в речните корита на света.

— Достатъчно — отсече Джулиън рязко. — Стига си го плашил.

— Ще си платите за Студения мир — каза магьосникът. — Мракът наближава и от все сърце те съветвам, Кристофър Херондейл, да стоиш далеч от Институти и ловци на сенки. Скрий се, както направи баща ти и неговият баща преди него. Само така ще бъдеш в безопасност.

— Откъде знаеш кой съм? — попита Кит. — Откъде знаеш истинското ми име?

Джулиън за първи път го чуваше да признава, че Херондейл бе истинското му име.

— Всички го знаят — каза Барнабас. — От дни насам на Пазара се говори само за това. Не забеляза ли как те зяпат всички, когато се появи?

Значи, не се бяха взирали в Джулиън. Или поне не само в него. Не че това бе кой знае каква утеха, помисли си Джулс, не и с изражението, изписало се върху лицето на Кит.

— Мислех си, че бих могъл да се върна тук — промълви Кит. — Да поема сергията на баща ми. Да работя на Пазара.

Раздвоен език се показа между устните на Барнабас.

— Родиш ли се ловец на сенки, винаги си оставаш ловец на сенки — заяви той. — Не можеш да отмиеш заразата от кръвта си. За последен път ти казвам, момче — махай се от Пазара. И не се връщай.

Кит отстъпи назад, оглеждайки се… виждайки сякаш за първи път лицата, обърнати към него, повечето — безизразни и недружелюбни, много от тях — несдържано любопитни.

— Кит… — започна Джулиън и му подаде ръка.

Ала Кит беше побягнал.

На Джулиън му бяха необходими само няколко мига, докато го настигне — той всъщност не се опитваше да избяга, по-скоро си пробиваше слепешком път през тълпата, без посока. В крайна сметка се беше озовал пред масивна сергия, която бе почти рухнала.

От нея беше останала само купчина греди. Изглеждаше така, сякаш някой я беше направил на парчета с голи ръце. Назъбени парчета дърво лежаха разпилени наоколо, а в горната й част на една страна висеше табела, на която пишеше: ОТЧАСТИ СВРЪХЕСТЕСТВЕН? НЕ СИ САМ. ПОСЛЕДОВАТЕЛИТЕ НА ПАЗИТЕЛЯ ИСКАТ ДА СЕ ЗАПИШЕШ В ЛОТАРИЯТА НА СПОЛУКАТА! ПОКАНИ КЪСМЕТА В ЖИВОТА СИ!

— Пазителят — каза Кит. — Това е бил Малкълм Фейд?

Джулиън кимна.

— Той накара баща ми да се забърка с Последователите и Среднощния театър. — Тонът на Кит беше почти замислен. — Малкълм е виновен за смъртта му.

Джулиън не каза нищо. Джони Рук не беше цвете за мирисане, но все пак беше бащата на Кит. Човек има само един баща. Пък и Кит беше прав.

Изведнъж той се раздвижи и с всичка сила стовари юмрук в табелата, която издрънча на земята и в мига преди Кит да дръпне ръката си назад, потръпвайки, Джулиън зърна у него искрица от нефилимската му същност. Ако Малкълм не беше мъртъв, Джулиън вярваше, че Кит щеше да го убие.

Малка тълпа ги беше последвала от сергията на Хаясинт и ги зяпаше. Джулиън сложи ръка върху гърба на Кит и той не се опита да я отърси.

— Да вървим — каза Джулиън.

* * *

Ема се изкъпа внимателно — проблемът с това, да имаш дълга коса, когато си ловец на сенки, бе, че след битка никога не знаеш дали в нея няма демонска кръв. Веднъж тилът й беше зелен цяла седмица.

Когато се върна в спалнята си, по анцуг и потниче, подсушавайки косата си със зелена хавлия, откри Марк да чете „Алиса в Страната на чудесата", сгушен в долната част на леглото й.

Носеше памучно долнище на пижама, което Ема беше купила за три долара. Марк наистина го харесваше, защото беше широко и меко, и доста приличаше на панталоните, които беше носил в земите на елфите. Ако го смущаваше това, че бяха с десен на зелени детелини, върху които бяха избродирани думите БЪДИ КЪСМЕТЛИЯ, с нищо не го показваше. Когато Ема влезе в стаята, той се надигна, прокара ръце през косата си и й се усмихна.

Марк имаше усмивка, която можеше да разбие сърцето ти. Тя като че ли завладяваше цялото му лице и караше очите му да грейнат, разпалвайки сини и златни пламъци в тях.

— Странна вечер, чини ми се — каза той.

— Да не си посмял. — Ема се пльосна на леглото до него. Марк не спеше на леглото, но като че ли нямаше нищо против да използва матрака като гигантски диван. Той остави книгата настрани и се облегна на таблата. — Знаеш правилата за употребата на такива думи в стаята ми. Както и на изрази като „мътните го взели" и „пусто-опустяло".

1 ... 15 16 17 18 19 20 21 22 23 ... 274
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)