Време на мъчения [bg]

От дясната му страна проклетото покривало продължаваше да плющи. Шумът можеше да накара някого вътре да излезе навън, което щеше да бъде добре дошло особено ако и вътрешният двор, и втората врата се охраняваха. Браун не знаеше кой знае колко за басейните. Нито неговото семейство, нито семействата, с които общуваха, имаха басейни. Предполагаше, че е нормално да се източват през зимата, но може би собствениците още не бяха намерили време за това или се надяваха на още някой слънчев уикенд. Предвид климата в Мейн, можеше само да им пожелае успех.

Лампите със слънчеви панели, разположени недалеч от открития ъгъл на басейна, хвърляха петна от светлина върху двора и водата. На Браун му се стори, че вижда нещо на дъното в плитката част. Изглеждаше със странно правилна форма. Веднага го обзе чувството, че каквото и да е това, няма работа в басейна.

Приближи се.

— Ей, какви ги вършиш? — прошепна напрегнато Ти Пи.

Ако някой надникнеше от прозорците на къщата, щеше да види Браун, но на него не му пукаше. Беше се закачил на въдицата на любопитството и то безапелационно го теглеше към басейна. Какво имаше там?

Той застана на ръба и погледна надолу. На плочките лежеше голям телевизор от скъпите модели с плоски екрани. Целият беше овързан с въжета за нещо, което лежеше под него, притиснато от тежестта му.

Погледът му срещна очите на мъртво момче.