Време на мъчения [bg]

След това Кори захвърли евтината си перука и направиха същия номер още два пъти в Бостън и околностите, преди да се насочат постепенно на север: Портсмут, Конкорд и Портланд. Браун обаче не искаше да се занимават с кретена от тази вечер. Някак си чувстваше, че е по-добре да прекратят за известно време операцията и да се снишат за малко. Имаха достатъчно пари, за да изкарат добре зимата, а той беше убеден, че последната им плячка — един търговски представител в Портсмут, когото се наложи да тупнат по главата, за да преглътне негодуванието си, може и да поемеше риска да не си затрае за случая. Ти Пи обаче настоя за още един набег и Кори се съгласи просто защото любимият й го поиска.

Малко по-рано тази вечер Браун и Кори разговаряха надълго и нашироко, може би за първи път без присъствието на Ти Пи, и за Браун стана ясно, че Кори се притеснява все повече от това бизнес начинание. Нищо чудно: все пак тя беше тази, която поемаше основния риск. Да, двамата с Ти Пи винаги я следваха изкъсо и се стараеха да оставят минимални интервали между влизането в хотела и почукването на вратата. Но какво щеше да стане, ако ги спреше охраната, колата се повредеше или просто нещо се прецакаше? Това бяха напълно реални възможности. Кори щеше да остане сама и голямата дума с „и“ — изнасилване — никога не напускаше съзнанието й.

Кори и Ти Пи спяха в една стая в мотел до Мейн Мол, а стаята на Браун беше срещу тяхната. Благодарение на това не чуваше как се чукат, което беше голямо облекчение. Когато живееха заедно в малък апартамент с една спалня в Куинси, беше принуден да ги слуша, а му беше достатъчно трудно да заспи заради садистичните пружини на кушетката и без пъшкането на Ти Пи и насърчителните вопли на Кори. В началото, когато все нямаха пари, той лягаше на второто легло в същата стая или даже на пода, а когато Ти Пи искаше да остане насаме с приятелката си, му показваше вратата и на Браун не му оставаше друго, освен да се скита наоколо, да пуши и да чете книга, седнал на пластмасово столче, или да изгледа някой филм, ако наблизо има кино. Мразеше тези моменти. Караха го да се чувства деветгодишен и нисък като тревата.