Изтръгнати от корен [bg]

След като най-сетне успя да угаси мрачния, упорит огън, той разярено крещя срещу мен в продължение на десет минути, като ме наричаше безмозъчна, овчеглава щерка на свинари. „Баща ми е дървар!“, възразих аз. „На бабаити с брадви!“, изръмжа той. Но въпреки това аз вече не се боях. Той само фуча до изтощение и после ме отпрати, а аз нямах нищо против виковете му, защото знаех, че не хапят.

Почти съжалявах, че не съм по-добра, защото виждах, че разочарованието му е разочарование на един почитател на красотата и съвършенството. Той не бе търсил ученик, но след като се бе нагърбил с мен, искаше да ме превърне във велика и изкусна вещица, да ми предаде изкуството си. Докато ми даваше примери за висши магии и ми показваше сложни плетеници от жестове и думи, които се нижеха като песен, виждах, че обича работата си: очите му блестяха и искряха от светлината на магията, а лицето му ставаше почти красиво и някак неземно. Той обичаше магията и беше готов да сподели тази любов с мен.

Аз обаче гледах да измърморя няколко заклинания, да изтърпя неизбежната лекция и весело да сляза в избата, където да кълцам лук за вечеря на ръка. Това безкрайно го влудяваше, и не без основание. Знаех, че се държа глупаво. Но не бях свикнала да мисля за себе си като за нещо особено. Да, винаги намирах повече лешници, гъби и малини от всички останали, дори в онези части на гората, които бяха обирани пет-шест пъти; през есента намирах късни билки, през пролетта — ранни сливи, или както казваше майка ми — всичко, за което можех да се изпоцапам до неузнаваемост: копаех, врях се сред трънаци и се катерех по дървета, а после носех вкъщи пълна кошница, с която я подкупвах и тя въздишаше примирено, вместо да крещи отчаяно при вида на дрехите ми.

Мислех си, че това е моята дарба — нищо, което да има значение за друг, освен за собственото ми семейство. Дори сега не ми хрумваше да мисля какво би могла да означава магията, освен създаване на абсурдни рокли и изпълняване на дребни задачи, които също толкова бързо бих свършила и на ръка. Не се притеснявах, че не напредвам, нито че влудявам Змея. Даже изпитвах известно доволство, докато дните не се изтърколиха и не дойде Млада година.