Изтръгнати от корен [bg]

Не че се наслаждаваше от победата си над мен. Аз все така мълчах и предимно замахвах объркано срещу него. Невъзможно бе той, принц Марек, изобщо да ме желае. Не пищях, не се молех, а на него, предполагам, изобщо не хрумваше, че мога да му се противопоставя. В някой обикновен благороднически дом слугинята вероятно с радост би се вмъкнала сама в спалнята му, спестявайки му усилията сам да я търси. В интерес на истината, сигурно и аз бих се зарадвала, ако просто ме беше попитал и ми бе дал време да превъзмогна изненадата си и да му отговоря. Борех се по-скоро инстинктивно, отколкото от желание да го отблъсна.

Той все пак надделя. Тогава вече наистина се уплаших и исках да избягам; блъснах го с ръце и с пресекващ глас повтарях:

— Принце, недейте, моля ви, почакайте.

Макар да не бе търсил съпротива, когато се сблъска с нея, не се ядоса, само започна да губи търпение:

— Хайде, хайде, спокойно — каза той, сякаш бях кон, който трябва да бъде успокоен и обязден, и притисна ръка към бедрото ми. Сукманът ми беше вързан с лента на проста панделка; вече и беше развързал и повдигаше полите ми.

Опитвах се да ги смъкна надолу, да го отблъсна и да се освободя, но напразно. Той небрежно ме държеше в силната си хватка. Но когато посегна към чатала си, аз отчаяно изрекох на глас, без даже да мисля:

— Ванасталем.

От мен се изтръгна неведома сила. Банелите на корсажа ми се стегнаха като броня, той се отдръпна и отстъпи назад, а между двама ни зашумоля стена от кадифени поли. Облегнах се разтреперана на стената, опитвайки да си поема въздух, докато той ме гледаше с разширени очи.

После със съвсем различен глас и тон, който не можех да разбера, каза:

— Ти си вещица.

Заотстъпвах назад като предпазливо животно; виеше ми се свят, не можех да дишам нормално. Роклята ме беше спасила, но корсетът ме задушаваше, полите тежаха и се влачеха по пода, сякаш нарочно бяха станали невъзможни за сваляне. Принцът се приближи бавно към мен с протегната ръка и каза: „Чуй ме…“, но аз нямах ни най-малко намерение да слушам. Грабнах подноса за закуска, който още стоеше на шкафчето ми, и замахнах към главата му. Ръбът издрънча силно в черепа му и той залитна настрани. Стиснах таблата с две ръце, вдигнах я и продължих да удрям заслепена и отчаяна.

Продължавах да замахвам, когато вратата рязко се отвори и на прага застана Змеят в дълъг, великолепен халат, наметнат върху нощницата. Очите му гледаха свирепо. Той направи крачка и се спря на място. Аз също спрях задъхана, с вдигнати ръце по средата на замаха. Принцът се бе свлякъл на колене пред мен. По лицето му се стичаше лабиринт от струйки кръв, а на челото му се виждаха кървави синини. Очите му бяха затворени. После падна с глух удар в несвяст.