Кървави книги (Том 5) [bg]

Само че Гарви не беше от най-чевръстите. Когато най-накрая се появи, краката на Джери вече бяха изтръпнали до коленете и търпението му беше на привършване. Въпреки това той изчака богаташа да слезе от роувъра с личен шофьор и го посрещна на стълбите, без да показва раздразнение. Понеже бяха разговаряли само по телефона, Джери очакваше да види по-внушителен мъж. Гарви се оказа изненадващо нисък, но дребната му фигура несъмнено излъчваше авторитет - като се започне от безцеремонния начин, по който огледа Кахун, и се стигне до сериозната му физиономия и безупречения костюм.

Те си стиснаха ръцете.

- Радвам се да ви видя, господин Гарви.

Мъжът кимна, но не отговори. Джери, който нямаше търпение да се махне от студа, отвори входната врата и го покани да влезе.

- Разполагам само с десет минути - предупреди го Гарви.

- Няма проблем, просто исках да ви покажа мястото.

- Значи сте запознат със състоянието на сградата?

- Разбира се.

Това беше лъжа. Джери беше посетил постройката миналия август със съдействието на един познат от Камарата на архитектите, после я бе оглеждал няколко пъти отвън. Но не беше стъпвал вътре от пет месеца и можеше само да се надява, че прогресиращата разруха не е нанесла сериозни поражения на зданието.

Влязоха в преддверието. Миришеше на влага, но не прекалено.

- Електричеството е изключено - обясни Джери. - Ще ни трябва фенерче. - Той извади от джоба си мощен фенер и освети вътрешната врата. Беше заключена с катинар. Гледката го слиса. Беше ли тук този катинар миналия път? Не си спомняше. Опита се да го отвори с единствения ключ, който му бяха дали, но разбра, че няма да стане още преди да го е мушнал в ключалката. Изруга под нос и обмисли набързо възможностите. Едната беше двамата с Гарви да си тръгнат и да оставят тайните на сградата неразкрити - ако плесента, гниенето и държащият се по чудо покрив можеха да минат за тайни, - а другата да се помъчи да счупи катинара. Той погледна към Гарви, който беше запалил чудовищна пура и изпускаше облаци кадифен дим.

- Извинявам се за това забавяне.

- Случва се - отговори невъзмутимо Гарви.

- Мисля да реша проблема с малко груба сила - продължи Джери и изчака да види реакцията на мъжа.

- Разумно решение.

Джери огледа набързо тъмното преддверие за подходящ инструмент. В будката за билети имаше стол с метални крака. Той го взе и се върна при вратата, после - под развеселения, но одобрителен поглед на Гарви - използва единия крак като лост, за да откърти ухото на механичното устройство. Счупеният катинар изтрака върху плочките на пода.

- Сезам, отвори се - промърмори не без задоволство Джери, сетне отвори вратата и направи път на богаташа.