Милдред Пиърс [bg]

— Може ли да попитам защо?

— Защото вие, чудесните малки домакини, точно по средата на работното време получавате обаждане, че малкият Уили има круп и трябва да си тръгвате, и може да дойдете на другия ден, а може да се върнете чак следващата седмица.

— Някой трябва да се погрижи за Уили.

— На работодателите от зелените папки изобщо не им пука за Уили. Освен това вие, малките сладки домакини, имате и друга особеност — трупате доста сметки, които си мислите, че съпругът ви ще плати, а когато не го направи, трябва да си намерите работа. И още на първата заплата имате осемнайсет удръжки, а животът е прекалено кратък.

— Смятате ли, че това е честно?

— Смятам, че така мислят хората от зелените папки. Ориентирам се по цветовете.

— Не дължа нито цент.

— Нито един?

Милдред си спомни с вина за лихвата, чийто падеж беше на 1 юни. Госпожа Търнър забеляза, че погледът й трепна, и каза:

— Така си и мислех… А сега погледнете другите чекмеджета. Това са кандидатите. Стенографки — търсят ги за жълти стотинки, но поне могат да правят нещо. Квалифицирани секретарки — също се продават на кило, но са отделна категория. Това са стенографки с образование, медицински сестри, лаборантки, аптекарки, които могат да ръководят клиники или кабинетите на трима-четирима лекари, дори да вършат болнична работа. Защо да препоръчам вас вместо тях? Някои имат докторски степени, завършили са естествени науки в Калифорнийския университет в Лос Анджелис и други учебни заведения. Тук имам цяло чекмедже стенографки, които са и отлични счетоводителки. Всички те могат да се грижат отлично за цялата административна дейност на малка фирма и пак да им остане време да спят с този и онзи. Тук има търговци, мъже и жени, всички с отлични препоръки, хора, които наистина могат да продават. Всички са уволнени, защото няма какво да се продава, не виждам как да ви намеря работа преди тях. А това е висшата лига кандидати, цяло чекмедже хора, мъже и жени, всички някога са били директори, одитори, мениджъри от всички области на бизнеса. Винаги когато препоръчвам някой от тях, знам, че работодателите няма да си пропилеят парите. Всички те са си у дома, стоят до телефона и се надяват да им звънна. Но аз няма да го направя. Нямам какво да им кажа. Това, което се опитвам да ви втълпя, е, че нямате никакъв шанс. Боли ме за тези хора и не мога да спя нощем, въпреки това нямам нищо за тях. А те заслужават, само че нищо не мога да направя. Нямам никаква възможност да ви препоръчам, преди да намеря работа за тях. Вие не сте квалифицирана. Не се сещам как да ви помогна и мразя хора, които не могат да вършат нищо.