Русия на Путин
- Автор: Политковская Анна
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Русия на Путин». Краткое содержание книги:
Разгромяващ поглед към политическия облик на руския държавен глава.
Спечелилата международно признание за смелите си репортажи, особено за чеченските войни, Анна Политковская обръща стоманения си поглед към човека, който до много скоро беше любимец на западните медии. Бившият шпионин от КГБ Владимир Путин е избран за президент на Русия през 2000 г. Още с излизането му на публичната арена той се представя за открит, просветен лидер, който горещо желае разбирателство със Запада. За разлика от много европейски и американски журналисти и политици Анна Политковская никога не е вярвала на медийния образ на Путин. С преимуществата на погледа от сърцето на Русия тя развенчава както човека Путин, така и търговската марка, в която се е превърнал. Твърди, че е жаден за власт продукт на миналото си и не може да се въздържи да потъпква гражданските права и свободи при всеки удобен случай. Според Политковская не такъв лидер искат повечето от днешните руснаци. За да докаже хипотезата си, тя описва желязната хватка на Путин от позицията на отделния човек, чието положение зависи от този уникален вид тирания. Мафиотски сделки, въоръжени грабителски скандали в провинцията, потресаващата корупция в армията и съдебната система, сривът сред интелигенцията, трагичните грешки по време на акцията „Нордд-Ост“ — това са темите, които Политковская подлага на безпощаден, но неизменно дълбоко човечен анализ.
След това Буданов и Фьодоров наредили на постовите да вържат Багреев и да го сложат… в яма… Буданов хванал Багреев за куртката и го хвърлил на земята. Фьодоров започнал да го рита в лицето. Дежурните вързали Багреев както си лежал на земята. Буданов и Фьодоров продължили да ритат Багреев…
След побоя Багреев бил оставен с вързани ръце и крака в ямата. Трийсет минути след побоя Фьодоров се върнал при ямата, скочил вътре и го ударил поне два пъти с юмрук в лицето… Побоят бил прекъснат от офицери от полка… Няколко минути по-късно Буданов дошъл при ямата. По негова заповед Багреев бил изваден. Като видял, че е успял да се развърже, Буданов пак наредил на дежурните да го завържат. След като го направили, Буданов и Фьодоров продължили да го бият… Върнали пак Багреев в ямата с вързани ръце и крака… Фьодоров скочил вътре и го ухапал по дясната вежда. Багреев бил оставен така… до 8 часа сутринта на 27 март, когато по заповед на Буданов бил освободен.
В 24 часа на 26 март, без да получи указания от по-вишестоящи командири, Буданов решил лично да отиде в Танги, за да провери дали на ул. «Заречная» № 7 няма членове на нелегално въоръжено формирование. Наредил на подчинените си да приготвят бронетранспортьор №391, с който да отиде до Танги. Преди да тръгнат Буданов и екипажът се въоръжили с автомати «Калашников–74». След това Буданов информирал екипажа на бронетранспортьора — сержантите Григориев, Егоров и Ли Ен Шу, — че мисията им е да арестуват снайперистка…
Буданов пристигнал в Танги в един часа през нощта… По негова заповед бронетранспортьорът спрял пред къщата на ул. «Заречная» №7, където живеело семейство Кунгаеви. Буданов влязъл в дома им заедно с Григориев и Ли Ен Шу. Там били Елза Висаевна Кунгаева… и четиримата й по-малки братя и сестри. Родителите им не си били вкъщи. Буданов попитал къде са майката и бащата. И като не получил отговор, продължил да превишава правомощията си и в противоречие с разпоредбите на член 13 от Федерален закон №3 за борба с тероризма заповядал на Ли Ен Шу и Григориев да арестуват Елза Висаевна Кунгаева.
Григориев и Ли Ен Шу смятали, че действат законно, затова хванали Кунгаева, увили я в одеяло, извели я от къщата и я сложили в командната кабина на бронетранспортьор № 391… Буданов завел Кунгаева в лагера на поделение 13206. По негова заповед Григориев, Егоров и Ли Ен Шу занесли все още увитата в одеяло Кунгаева в офицерската квартира, която Буданов заемал, и я оставили на пода. След това Буданов им наредил да останат наблизо и да не пускат никого да приближи.
Като останал сам с Кунгаева, Буданов започнал да иска от нея информация за местонахождението на родителите й и за маршрутите на опозиционерите в Танги. Тя отказала да говори, Буданов нямал право да я разпитва, но продължил да настоява. Тя мълчала и той започнал да я бие, удрял я с юмруци и я ритал многократно в лицето и други части на тялото. Кунгаева се съпротивявала, като го отблъснала и се опитала да избяга от помещението.
Тъй като бил убеден, че Кунгаева е член на незаконно въоръжено формирование и че е замесена в смъртта на негови подчинени през януари 2000 г., Буданов решил да я убие. За тази цел свалил дрехите, хвърлил я на леглото и започнал да я стиска за шията… докато не се уверил, че не показва никакви признаци на живот…
Буданов умишлено причинил… задушаване… Буданов повикал Григориев, Егоров и Ли Ен Шу в квартирата си и им заповядал да изнесат тялото и да го погребат тайно далеч от поделението. Заповедта му била изпълнена от екипажа на бронетранспортьор №391. Тримата сержанти откарали незабелязано тялото на Кунгаева и го погребали в гората, а Григориев докладвал на Буданов на сутринта на 27 март 2000 г.
По време на разпитите относно описаните събития обвиняемите Буданов и Фьодоров отчасти признаха вината си за действията, за които са обвинени. В хода на разследването промениха първоначалните си показания.
Буданов бе разпитан като свидетел на 27 март 2000 г. и обясни, че е отишъл до Танги… — намерил мини в една къща и арестувал двама чеченци… Буданов твърди, че никой не е бил Багреев. Докато проверявал бойната готовност на разузнавателната рота… ротата реагирала неправилно на заповедта «Атака!». Възникнал конфликт. Багреев обидил Фьодоров… Тогава той заповядал да арестуват Багреев. Буданов отрича Фьодоров да е давал нареждания за стрелба по Танги и селото да е обстрелвано. В края на разпита Буданов помоли за разрешение да напише самопризнания относно отнемането на живота на жена роднина на членове на незаконно въоръжено формирование в Чечня.