Пътешествие към Арктур
- Автор: Линдзи Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мая Горчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествие към Арктур». Краткое содержание книги:
— Да пием от него — предложи Джойуинд.
С непринудена грация тя легна до потока с лице към пясъка. Маскул я последва бързо. Тя не утоли жаждата си преди той да пие. Водата му се стори плътна, но лека, и той пи до насита. Течността сякаш беше размесена със силно искрящо шампанско, което му връщаше ведрото настроение. Но пиянството някакси освобождаваше най-доброто от съществото му, а не лошото.
— Тази вода също е навл — рече Джойуинд. — Не е съвсем чиста, както съдите от цвета й. В Пулингдред е прозрачна като кристал. Макар че ще бъдем неблагодарници, ако почнем да се оплакваме по тази причина. Ще видите, че оттук насетне пътят ни ще стане по-лек.
Точно в този миг сякаш за пръв път Маскул прозря всичко наоколо в действителния му вид. Сетивните органи му разкриха красота и чудеса, които досега не беше подозирал. Еднообразният заслепяващ кървавочервен пясък се състоеше от двайсет отчетливи нюанса на червеното, небето също се състоеше от различни сини цветове, а искрящата Бланчспел нагряваше различните части на тялото му с неравна топлина. Ушите му се отвориха: въздухът беше пълен с шепоти — пясъкът тананикаше, дори слънчевите лъчи си шептяха като тиха еолова арфа. Неуловими тайнствени аромати дразнеха ноздрите му. Върху небцето си още усещаше вкуса на водата. Невидими досега въздушни течения гъделичкаха и галеха всички пори на тялото му. Поигн изследваха нетърпеливо всичко наоколо. Неговият магн докосна Джойуинд и вдъхна от съществото й обич и радост. А с брев двамата безмълвно разменяха мисли. Мощната симфония на сетивата го развълнува до дъно и по време на безкрайното пътуване през цялата сутрин той не усети нито миг умора.
С приближаването на блодсомбър, те стигнаха обраслите с тръстика брегове на тъмнозеленото езеро в подножието на Пулингдред.
Панаве ги очакваше, седнал на черна скала.
7. ПАНАВЕ
Съпругът на Джойуинд, облечен целия в бяло, се надигна да посрещне жена си и госта. На голобрадото му лице се виждаха органите брев и поигн. Повърхността на лицето и на тялото беше толкова бяла, свежа и мека, че въобще не приличаше на кожа. По-скоро наподобяваше нов вид чиста снежнобяла плът, обвивка на костите, напълно различна от изкуствено избеления тен на прекомерно цивилизованите жени. Белота и изящество, които не събуждаха никаква сладострастна мисъл, а по-скоро изразяваха студена непорочност. Косите на мъжа падаха на тила и също белееха, но това не бе признак на старост, а издаваше живост на организма. Очите му бяха черни, спокойни и непроницаеми. Беше още млад, но въпреки красотата и хармонията, чертите му придаваха суровото изражение на съдия.
Двамата с Джойуинд преплетоха своите магн и Маскул видя как лицето му се смекчи и изпълни с любов, а Джойуинд ликуваше. Тя тласна леко, но решително Маскул към съпруга си и отстъпи, усмихната, без да откъсва очи от тях. Маскул се притесни, че трябва да прегърне друг мъж, но се подчини. С целувката през съществото му премина освежаваща приятна отмора.
— Значи чужденецът има червена кръв? — възкликна Панаве.
Маскул се изненада, че Панаве говори английски. Странният, му глас го слиса. Звучеше съвсем равен, макар по някакъв любопитен начин спокойствието му да беше просто илюзия, защото прикриваше недостижима скорост на мисълта и на чувствата. Как беше възможно? Маскул не можеше да разбере.
— Как можеш да говориш език, който никога не си чувал? — попита той.
— Мисълта е нещо сложно, с безброй възможности. Не мога да отговоря дали говоря езика ти по инстинкт или ти сам превеждаш мислите ми на твоя език.
— Вече се убедихте, че Панаве е по-мъдър и по-учен от мен — весело се обади Джойуинд.
— Как се казваш? — попита мъжът в бяло.
— Маскул.
— Името ти сигурно има някакъв смисъл. Отново ще кажа, че мисълта е чудно свойство. Чувствам, че името ти е свързано с нещо. С какво обаче?
— Опитай се да изясниш — подкани го Джойуинд.
— Има ли на планетата ти човек, откраднал нещо от Създателя на вселената, за да облагороди себеподобните си? — попита Панаве.
— Съществува такъв мит. Името на героя е Прометей — отвърна Маскул.
— В съзнанието ми ти се отъждествяваш с кражбата. Не мога обаче да отговоря какво означава това, Маскул — додаде той.
— Добра поличба за вас — намеси се Джойуинд, — защото Панаве никога не лъже и никога не говори безсмислици.