Търсим космически цивилизации
- Автор: Пацнер Карел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Младенова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Търсим космически цивилизации». Краткое содержание книги:
Сън, продължил стотици милиони години
Специалистите, събрани през един майски ден на 1962 г. в Нюйоркската академия на науките, за да изслушат лекцията на своя немски колега, бяха изненадани. Те не вярваха много на съобщенията за неговите изследвания, които бяха чели. Нима е възможно да се съживят бактерии на възраст стотици милиони години? Сигурно е допусната някаква грешка при лабораторния експеримент и изследваният материал се е замърсил с днешни микроорганизми, а ученият изобщо не предполага това:
Но д-р Хайнц Домбровски от Института за физическа медицина и балнеология Бад Нойхайм подробно описва опитите, при които е съживявал микроорганизми, запазени в кристали от каменна сол от преди половинилиард години. Бактерии, живели някога в древни морета.
Специалистите най-напред разглеждат под микроскоп изследваните образци. Те потвърждават, че кристалите действително са от преди толкова години и че в тях няма никакви пукнатини, през които е възможпо да се промъкнат впоследствие други организми. Домбровски дълго време обгаря повърхността на кристалите, за да унищожи всякакъв зародиш на живот. След това той пуска обгорените кристали в стерилен разтвор с приблизително такава концентрация на солта, каквато е била някога в морската вода. Накрая излива този кристален разтвор в биологично хранителна почва, използувана често в бактериологията.
Само една четвърт от опитите имаха успех — признава Домбровски. При 138 експеримента не се появиха нито мъртви, нито живи микроорганизми. В разтвора имаше мъртви бактерии 41 пъти. Живи микроорганизми имаше в 61 случая.
По този начин немският бактериолог получава цяла редица представители на древния живот. При сравнение със съществуващите днес микроорганизми се установява, че той е съживил Pseudomonas halocrenaea, микроорганизъм, живещ днес в Мъртво море, чиито води са силно наситени със сол. Този микроб издържа на температура от –10° до +95°, като най-добре се чувствува в интервала от 45° до 55°.
Едновременно с това Домбровски съобщава на американските си колеги, че неотдавна е успял да съживи бактерии от солна проба, стара 650 милиона години, която той получил от Иркутск.
При следващите опити със сол от Канада по същия метод учените успяват да съживят редица микроорганизми. Възрастта на тези образци, изкопани от дълбочина 100 метра, се определя на 300 милиона години.
Така научният свят се запозна с неочаквано дългата и упорита жизнеспособност на най-малките индивиди, обитаващи нашата планета. Новите серии от експерименти, особено в съветските и американските лаборатории, потвърдиха това. И подкрепиха опасенията на някои специалисти за евентуална зараза, която нашите изследователи биха могли да донесат от други, на пръв поглед мъртви тела от Слънчевата система. Ние всички видяхме по телевизията последиците от тези опасения. Вместо да бъдат посрещнати с прегръдки и целувки, първите покорители на Луната бяха подложени на строга карантина. От космическия кораб те преминаха направо в специална херметически затворена станция. Там прекараха три дни, време, през което лунните микроби би трябвало да се появят. Първите три екипажа преминаха през тази процедура, без да бъде открит нито един чужд микроорганизъм. При следващите полети този луксозен затвор беше премахнат.
Но това не означава, че на Луната не съществуват никакви форми на живот.
„Там може да има микроорганизми, подобни на земните, разбира се, ако на Луната изобщо има вода, макар и в малки количества под повърхността — заяви още преди старта на историческия «Аполо-11» д-р У. Кемърър, директор на медицинската служба на Хюстънския център за пилотирани полети НАСА. — Открием ли там някака форма на живот, неотговаряща на земните концепции, ще я изследваме. Не зная, никой не знае това. Ще трябва да попитаме това нещо: Вредно ли си? — и да намерим начин да ограничим неговото въздействие, да открием ваксина срещу инфекцията…“
Колко голяма е вероятността за тази опасност? — въпросът бе зададен на д-р Маккуин, вирусолог. „Процентът на вероятност не е важен! Достатъчна е дори възможността, обикновената възможност за пренасяне, макар само на един вирус! Един-единствен! Ако той намери благоприятни условия за живот, ще бъде в състояние да зарази всички нас… Фактът, че при нас може да се появи един червей от Луната, сам по себе си не страшен — катастрофата ще настъпи, ако той започне интензивно да се размножава! Засега на лунната повьрхност не са намерени никакви форми на живот. Въпреки това екипажът на «Аполо-12» успя да открие в телевизионната камера, демонтирана от «Сървейър-3», бактерия на стрептокок. Това е необикновено интересно и смущаващо откритие. Бактериите са издържали 33 месеца в суровите космически условия. От изследванията на радиационната биология знаем, че под влияние на проникващото излъчване различните форми на живот изменят своите качества. Но при изследването на лунната почва американските учени стигат до извода, че земните растения виреят в нея много добре. Ако обединим тези два факта, можем да поставим въпроса: не могат ли микроорганизмите, оставени от космонавтите или автоматичните сонди на Луната или на други тела от Слънчевата система, да създадат там обширна колония, при което качествата им с времето напълно да се изменят?“