Шинджу

— Какво представляваше госпожица Юкико? Как се разбираше с другите? — предпазливо попита Сано, а подтекстът гласеше: „Имаше ли врагове?“

Господарката Ниу отговори припряно, сякаш за да превари сина си:

— Юкико беше потайна и своенравна. И все пак бе изключително момиче — деликатно, образовано… Всички й се възхищаваха…

— Всички ли, майко? — намеси се младият господар, подчертавайки първата дума.

Той, изглежда, изпитваше удоволствие да я дразни, но тя се задоволи да му отвърне само с бегъл умолителен поглед. Очевидно глезеше сина си и мълчаливо търпеше непростимите му обиди. Сано реши, че в края на краищата присъствието му ще е от полза за разговора. Масахито имаше различно мнение от майка си и можеше да предостави ценна информация.

— Кой правеше изключение? — обърна се открито Сано към младия господар.

Господарката Ниу отклони въпроса:

— Масахито се шегува. Нямаше човек, който да не хранеше към нея най-искрена почит.

Този път младежът замълча. Само погледна към Сано и в ъгълчетата на устните му трепна почти незабележима усмивка.

Сано смени темата — искаше да узнае как убиецът на Юкико я е издебнал, как е успял да я примами навън:

— Често ли се случваше госпожица Юкико да излиза сама от къщи? — въпросът на Сано криеше леко предизвикателство — почтените семейства не позволяваха на дъщерите си да излизат нощем на любовни срещи.

— Това е голяма къща, йорики Сано — отвърна господарката Ниу. — Тук живеят много хора и е трудно да държиш всички под око. Едва днес открихме, че Юкико е подкупила един от стражите, за да я пуска навън след здрач. Погрижихме се да бъде уволнен.

Сано се заинтригува:

— Как? Значи той я е оставил да излезе? Знаел ли е къде отива? Друг някой видял ли я е? Искам да кажа, вечерта, когато е умряла?

— Не — господарката въздъхна. — За съжаление всички бяхме поканени на музикално представление в съседното имение, на даймио Курода. Юкико не беше с нас. Представлението свърши доста късно и…

Младият господар Ниу се изсмя рязко:

— „Доста късно“? Меко казано, майко — после се обърна към Сано и добави: — Легнахме си почти на разсъмване. Странно как никой не си направи труда да провери кой къде е, когато се прибрахме. Нали?

— Да — Сано вече губеше надежда. Дотук не бе открил нищо, което да съобщи на съдията Огиу като доказателство за извършено убийство. Освен това беше изчерпал въпросите си.

Младият господар се наведе към него с многозначителен поглед:

— От въпросите ви човек би си помислил, че Юкико е убита и се опитвате да установите мотива, вероятния извършител и заподозрените лица. Да или не?

Сано замълча обезпокоен. Масахито толкова лесно бе успял да прозре какво се крие зад въпросите му! Наложи си да издържи втренчения поглед на младежа. С крайчеца на окото си видя как господарката Ниу помръдва неспокойно на мястото си.