Лунните градини
- Автор: Ериксън Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лунните градини». Краткое содержание книги:
За сержант Уискиджак и неговия отряд Мостоваци, както и за Татърсейл, оцелялата магьосница на Втори легион, краят на обсадата на Пейл би трябвало да е време на траур за многото мъртви. Но Даруджистан, последният от Свободните градове на Дженабакъз, все още се държи, а тъкмо към тази древна цитадела е насочила Ласийн хищния си поглед.
Ала изглежда, че империята не е сама в тази величава игра. Сбират се зли, обвързани със сянката сили и самите богове се подготвят да вземат участие…
Замислено и написано в панорамни мащаби, „Лунните градини“ е епично фентъзи от най-висш порядък — възхитително приключение, разказано от нов и талантлив глас.
Минаха няколко минути и го заговори женски глас.
— Мислех, че си в Итко Кан.
Паран отвори очи. Сестра му Тавори, с една година по-малка от него, стоеше до масата, с една ръка, опряна на гърба на бащиния им стол. Грозновата както винаги, с груби черти на безкръвното лице. Червеникавата й коса бе подрязана по-късо от обичайното. Беше порасла, почти колкото него на ръст, не приличаше вече на онова непохватно дете. Гледаше го съвсем безизразно.
— Преназначение — каза Паран.
— Тук? Щяхме да чуем.
„Е да, щяхте, нали? Всички онези лукави подшушвания между свързаните семейства.“
— Непредвидено — отстъпи той. — Но все едно, стана. Само че не съм в Унта засега. Гостувам само за няколко дни.
— Да не са те повишили?
Той се усмихна.
— Дали вложението ще се оправдае, а? Колкото и да е неприятно, все пак трябва да мислим за възможното влияние, нали?
— Уреждането на положението на това семейство вече не е твое задължение, братко.
— Значи вече е твое? Да не би татко да се е оттеглил от ежедневните грижи?
— Постепенно се оттегля. Здравето му се влошава. Да беше попитал, макар и в Итко Кан…
Той въздъхна.
— Още ли се мъчиш да компенсираш липсата ми, Тавори? При това бреме от провали? Не бих казал, че напуснах тази къща на килим от рози, ако си спомняш. Все едно, винаги съм вярвал, че домашните дела ще попаднат в способни ръце…
Светлите й очи се присвиха, но гордостта премълча очевидния въпрос.
— А как е Фелисин? — попита той.
— Учи си уроците. Още не е чула, че си се върнал. Ще е много възбудена, а после ще е съкрушена, като разбере колко кратка е визитата ти.
— Тя ли е съперничката ти вече, Тавори?
Сестра му изсумтя и се обърна.
— Фелисин? Твърде мека е тя за този свят, братко. За който и да е свят, мисля. Не се е променила. Ще се радва да те види.
Той изгледа мълчаливо вкочанения й гръб, докато тя напускаше стаята.
Миришеше на пот — на своята собствена и на кобилата, — на път, на мръсотия и на още нещо… „Старата кръв и стария страх. — Паран се огледа. — Много по-малък, отколкото го помня.“
2.