Съкровището на планетата Земя

— Моля, престанете! — прозвуча заплашително гласът.

— Аз също смятам, че няма нужда да продължавам… Не ми е ясно само защо искате да стоварите отговорността върху мене!

— Такива намерения не съм имал! — даде отбой сър Арчибалд.

— Веднага прецених, че ако вие сте предприели някакви действия, те са могли да бъдат само… в интереса на обществото и държавата — продължаваше неумолимо шерифът, решил веднъж завинаги да постави нещата на място. — Затова и мълчах, като смятах, че вие ще прецените правилно моето поведение и ще ми отдадете заслуженото, а вие…

— И няма защо да се съмнявате в това, стига само… да успеем… Но, да се уговорим окончателно: направете всичко възможно да превземете кораба — сега това е най-важното. Да спрат сигналите им! Получавате подкрепа: във ваша помощ идат опитни детективи от центъра. От самия център, разбирате ли?

— Разбирам, но не виждам с какво ще ме облекчи това. Детективи са нужни да открият нещо, което е неизвестно. А ние знаем добре къде се намира корабът. Тук няма нищо’ за издирване, а само за превземане. А как ще се превземе — не зная: това е истинска крепост.

— Ех, и вие! Крепост! Един кораб! И то направен от стъкло!

— Стъкло ли? Стъкло, по-издръжливо от всякакъв метал, сър! Ние дори не знаем дали то се топи като металите, или изобщо е неразрушимо. Но аз съм поел ангажимент и се надявам да проникна в тази крепост. И без това тези приятели ми дължат реванш — за упойката и за някои други работи… Що се отнася до отвлечените двама — радвам се, че не се безпокоите за тях.

— Кой ви е казал, че не се безпокоя? Имате задължение да издирите и тях, да ги сложите под ръка заедно с другите.

— В какъв срок, сър? Предполагам, че ви е нужно време…

— Никакъв срок: веднага. Нямам желание тези съмнителни лица да ни сервират атентат или нещо подобно… Но ще говорим допълнително — рече сър Арчибалд и пожела лека нощ на шерифа.

Последният остана пак озадачен. Смяташе, че си е изяснил поведението на сенатора, а сега просто не знаеше какво да мисли. Трудно се разгадават гатанки.

А сър Арчибалд въздъхна след този напрегнат разговор и изтри потта от затлъстялото си, въпреки ежедневния масаж, лице. Размисли още известно време и бързо набра друг номер:

— Ало, ало!… Вие ли сте, Стефенсън? Има ли новини? Да? Добре. Подгответе всичко, както говорихме. Особено пресата. Да. Никакви изменения. Допълнителните нареждания ще получите тук — намерете време да се явите при мене. Чакам ви след един час.

После потри ръце и понеже беше човек на удобствата, премести се и се отпусна върху едно от меките кресла. Работите се нареждаха според желанията му. Само тези тайнствени съобщения всяваха смут в нормалния ход на мислите му. Той не се съмняваше — и може би единствен в цял Доларланд, — че съобщенията не бяха нищо друго освен повик към отвлечените чужденци. Разбира се, такива учени, пребродили космическото пространство, не могат да не владеят изкуството да поддържат връзка по етера. Дано само шерифът успее да сложи ръка на кораба им. Ако ли не, ще се наложи този кораб да бъде отдалечен за известно време… Не се знае с каква техника разполагат и какво могат да предприемат от него… Да, да: преместен далече или… ликвидиран… Пристигнаха съобщения, че утре тук ще наводнят учени… Л те не бива да виждат засега кораба, не бива!… По дяволите техните научни интереси — сега друго е по-важно, друго!…