Съкровището на планетата Земя
- Автор: Загорска Зора
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Съкровището на планетата Земя». Краткое содержание книги:
А Дул Хай продължаваше да предава: „Мен Лу, Ли Фай! Обадете се! Търси ви Михела едно. Обадете се! Търси ви Михела едно. Мен Лу, Ли Фай, обадете се! Намираме се на познатите ви координати…“
Отговор нямаше. Стана ясно, че другарите им са в положение, което прави невъзможно използуването на джобната радиостанция.
ГЛАВА VI
СЪЮЗНИЦИ
Немирни слънчеви лъчи надничат през спуснатите завеси, но картината в стаята едва ли може да събуди нежни чувства. Всичко е потънало в кадифе и коприна. Дебел килим застила пода и заглушава всяка стъпка. На мекия диван, отрупан с възглавници, се изтяга джентълмен с пура в уста. В позата му се чувствува нервна напрегнатост — на сър Арчибалд наистина вече дотегна принудителната почивка: и най-приятните състояния стават неприятни, когато продължат много. От сутринта той беше изчезнал от лицето на земята за целия свят, с изключение на личния му секретар Стефенсън, който приемаше в домашния кабинет на сенатора съобщенията отвън и докладваше само най-неотложните.
Привечер сър Арчибалд се реши да напусне уединението си и слезе в кабинета си. Позвъни на шерифа по телефона:
— Какво научавам, шериф, вярно ли сте съобщили на моя секретар, че…
В слушалката се счу неясно мърморене.
— Говорете по-ясно, моля! Вярно ли е, че са изчезнали двама от нашите гости?
— Не двама, а всички, сър.
— Какво говорите! Всички?! Но аз зная само За двама! — скочи от стола си сър Арчибалд.
— Най-напред двама, а след това и останалите трима, заедно с този тип — извинете за израза, — Джек Молнар.
— Но вие бяхте длъжни да ги задържите!
— Задържах трима. Цял ден прекараха тук… „Изследвахме“ ги, както наредихте… Не се решавах да ги отведа някъде, пред вид очакваните действия от страна на тези, които отвлякоха двамата… И ето на: изчезнаха от собствения ми кабинет!
Как е могло да стане това? Шериф, вие ще отговаряте за невниманието си! Да изчезнат под носа ви, и двата пъти във ваше присъствие! Да — и двата пъти!
И двата пъти бях поетапен в невъзможност да се противопоставя! Освен тона имайте пред вид, че ще подам оплакване по-нагоре. Не мога да рискувам живота си! Първия път насочиха картечница в гърдите ми, втория път пуснаха в действие неизвестни ми наркотици, които ме упоиха и попречиха да…
— Наркотици? Какви наркотици, кой пи е пуснал в действие? — прекъсна го сър Арчибалд. — Говорете по-ясно, моля!
— Наркотици. Тук те ме омаяха с нещо, което действува от разстояние. Самите полицаи от охраната в коридора и двора са били също упоени по неизвестен начин п арестуваните са избягали.
— Проверихте ли кораба им?
— Няма никакви белези на живот вътре в него.
Сенаторът затвори телефона без всякакво предупреждение, за да го вдигне отново след десет минути. Този път разговорът носеше още по-тревожен характер и тон:
— Шериф, вие ли сте? Още ли сте в кабинета си? Не мога да разбера какво правите там и защо бездействувате! Да не би мозъкът ви да се е отказал въобще да работи?
— Не зная по какви причини се отнасяте така с мене, сър.
— По причина, че докато вие спите, лицата, за които лично сте отговорен, пълнят ефира с някакви странни съобщения, чийто шифър никой не може да разкрие и чието предназначение и съдържание не са известни никому. Кой знае какво още ще ни дойде до главата.
— Изпращат шифровани съобщения ли? Че откъде?
— Откъде могат да ги изпращат — от своя кораб! От този троянски кон, който те вмъкнаха в нашия град с ваше съдействие. Да, да — с ваше съдействие, защото вие имахте непредпазливостта, без да ме попитате, да го довлечете тук, в самия център на града!
— Но аз дойдох при вас…
— Дойдохте! Кога дойдохте? Когато вече бяхте разпоредили всичко и на мене не ми оставаше нищо друго, освен…
— Освен да устроите банкет в тяхна чест! — злъчно успя да вметне шерифът сред потока от думи на видния гражданин.
— Да, банкет, защото вие ме заблудихте!
— Не забравяйте, сър, че именно аз ви предупреждавах — имам за това и свидетели!
— Предупреждавахте ме, а не изпълнихте задължението си да разследвате тези опасни…