Портата на Птолемей
- Автор: Страуд Джонатан
- Серия: Трилогия за Бартимеус #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Портата на Птолемей». Краткое содержание книги:
— Изчел съм повечето ръкописи в Голямата библиотека — отвърна момчето. — Казват много за призоваванията, наказанията и други практични неща, но почти нищо за природата на самите демони. Вашата личност, вашите лични желания. Смятам, че това са неща от първостепенна важност. Възнамерявам да напиша пространна книга по темата, книга, която ще бъде четена и на която ще се възхищават вечно. За да го направя, трябва да задам много въпроси. Изненадва ли те моята амбиция?
— Да, наистина. Откога на някой магьосник му пука за страданията ни? Няма причина и на теб да ти пука. Това не е в твой интерес.
— Да, ама е. Ако продължим да бъдем невежи и продължим да ви заробваме, вместо да ви разберем, рано или късно от това ще възникнат проблеми. Такова усещане имам.
— На това поробване няма алтернатива. Всяко призоваване ни оковава във вериги.
— Прекалено песимистичен си, джине. Търговците ми разказват за шамани далеч в пустошта на север, които напускат собствените си тела, за да общуват с духовете в един друг свят. Според мен, това е една много по-благовъзпитана постъпка. Може би и ние също трябва да изучим тази техника.
Изсмях се остро.
— Това никога няма да се случи. Този път е прекалено опасен за охранените свещеници на Египет. Пести си енергията, момче. Забрави за безполезните си въпроси. Отпрати ме и приключвай.
Въпреки скептицизма ми, той не можеше да бъде разубеден. Измина година. Малко по малко лъжите ми свършиха. Започнах да му разказвам истината. В замяна, той ми казваше по нещо за себе си.
Той бе племенник на краля. При раждането си, преди дванайсет години, бил нежно и крехко човече, кашлящо на гърдите на дойката и пискащо като котенце. Неразположението му хвърлило сянка върху церемонията по кръщаването му: гостите бързо си тръгнали, мълчаливите официални лица си разменили сериозни погледи. В полунощ дойката му извикала един свещеник на Хатор34, който обявил, че пеленачето е на прага на смъртта. Въпреки това, той извършил необходимите ритуали и поставил детето под закрилата на богинята. Нощта минала неспокойно. Зазорило се. Първите лъчи на слънцето проблеснали през акациевите дървета и паднали върху главата на бебето. Ревът му утихнал, тялото му се успокоило. Без много шум или двоумене, то заровило глава в гърдите на дойката и започнало да суче.
Естеството на това спасение не минало незабелязано и детето бързо било обречено на бога на слънцето, Ра. Постепенно той заякнал и пораснал. Схватлив и интелигентен, той никога не станал толкова мускулест, колкото братовчед си, сина на краля35, с осем години по-голям и доста едър. Птолемей си оставаше странична фигура в кралския двор и беше по-щастлив със свещениците и жените, отколкото със загорелите от слънцето момчета, които се караха на двора.
В онези дни кралят често беше на военни кампании, борейки се да защити границите си от набезите на бедуините36. Градът се управляваше от група съветници, които забогатяваха от подкупи и пристанищни данъци и все по-внимателно се вслушваха в меките думи на чуждестранни агенти — най-вече онези от надигащата се сила отвъд водата: Рим. Обсипан в лукс в мраморния си дворец, синът на краля отрано се научи на разгулен живот. Още преди да навърши двайсет той представляваше една гротескна фигура с увиснали устни и вече с корем от пиене. Очите му блестяха от параноя и страх от убийство. Нетърпелив за власт, той се подвизаваше в сянката на баща си, издирваше съперници в рода си, докато чакаше стария да умре.
Птолемей, от друга страна, беше момче на науката, слаб и красив, с по-скоро египетски, отколкото гръцки черти37. Въпреки че беше далеч назад в опашката за трона, той очевидно не беше войн или държавник и като цяло бе игнориран от кралското семейство. Той прекарваше по-голямата част от времето си в библиотеката на Александрия на брега на морето, учейки с учителя си. Този мъж, един възрастен свещеник от Луксор38, бе изучил много езици, както и историята на кралството. Освен това той беше и магьосник. Откривайки един изключителен ученик, той предаде знанията си на детето. Всичко това започна и завърши тихомълком и чак много по-късно, след инцидента с бика, по света се разнесоха слухове.
Два дни по-късно, докато разговаряхме, един прислужник почука на вратата на господаря ми.
— Извинете, Ваше Височество, но навън чака една жена без…
— Без какво? — Носех маската на учен, в случай на точно такова прекъсване.
Птолемей ме накара да замълча с жест.
— Какво иска тя?
— Напаст от скакалци застрашава реколтите на съпруга й, сър. Тя моли за помощта ви.
34
Хатор: божествената майка и закрилница на новородените. Джиновете в нейния храм носели женски маскировки с глави на добитък.
35
Той също се казваше Птолемей. Всички крале на Египет се казваха така в продължение на повече от 200 години чак до Клеопатра, която слага край на традицията. Оригиналността не беше от силните черти на семейството. Вероятно затова беше лесно да се разбере защо моят Птолемей се отнасяше към имената толкова пренебрежително. Те не означаваха почти нищо. Той ми каза неговото още първия път, когато попитах.
36
Номадски арабски племена, живеещи в пустинята. — Бел.прев.
37
Тези черти идваха от страна на майка му, предполагам. Тя бе местно момиче, някъде от горното течение на реката, една наложница в кралската спалня. Никога не я видях. Тя и баща му умрели от чума преди аз да се появя.
38
Град на р. Нил в Южен Египет. — Бел.прев.