Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
ГЛАВА ТРЕТА Петък, 17 декември – събота, 18 декември
ЛИСБЕТ САЛАНДЕР СЕ СЪБУДИ в седем часа сутринта, взе душ и слезе на рецепцията при Фреди Макбейн, за да го попита дали има някое свободно плажно бъги, което би могла да наеме за деня. Десет минути по-късно вече бе платила депозита. Нагласи седалката и огледалото за обратно виждане, запали пробно мотора и провери дали в резервоара има достатъчно бензин. Отиде до бара и си поръча кафе лате и сандвич с кашкавал за закуска, както и бутилка минерална вода за из път. Докато закусваше, си драскаше цифри по една салфетка и размишляваше върху теоремата на Пиер дьо Ферма (х³ + у³ = z³).
Д-р Форбс слезе в бара малко след 8 часа. Бе гладко избръснат и носеше тъмен костюм, бяла риза и синя вратовръзка. Поръча си яйца, препечена филийка, сок от портокал и кафе без мляко и захар. Стана от масата в осем и половина и тръгна към очакващото го такси.
Лисбет го последва, като вървеше на достатъчно голямо разстояние от него. Д-р Форбс слезе от таксито край „Сийскейп“ в началото на пристанището и започна да се разхожда край водата. Лисбет го подмина, спря по средата на плажа и изчака търпеливо да я настигне, след което отново тръгна след него.
В един часа Лисбет Саландер вече бе подгизнала от пот, а краката ѝ се бяха подули. Бе вървяла в продължение на четири часа нагоре-надолу по улиците на Сейнт Джордж. Мъжът поддържаше спокойно темпо, но никъде не спря за почивка и стръмните хълмове се превърнаха в изпитание за мускулите на Лисбет. Тя изпи последните капки минерална вода, като се дивеше на енергията на доктора. Точно бе започнала да се замисля дали да не зареже всичко това, когато той изведнъж тръгна към „Търтълбек“. Лисбет изчака десет минути, преди да влезе в ресторанта и да се настани на верандата. Седяха на същите места като предния ден. Той отново пиеше кока-кола и гледаше втренчено водата край пристанището.
Форбс бе един от малцината мъже в Гренада, които носеха сако и вратовръзка. Лисбет забеляза, че жегата изобщо не го притеснява.
В три часа той я изтръгна от мислите ѝ, като плати и напусна ресторанта. Разходи се надолу по пристанището и се качи на един от минибусите към Гранд Ансе. Лисбет паркира пред хотел „Кийс“ пет минути преди той да слезе от буса. Прибра се в стаята си, напълни ваната със студена вода и се изтегна в нея. Краката я боляха. Сбърчи чело.
Днешните събития хвърляха ясна светлина върху ситуацията. Всяка сутрин д-р Форбс напускаше хотела гладко избръснат и изтупан, с куфарче в ръка. След това прекарваше деня в пълно бездействие, а единственото му занимание бе да убива времето. Каквото и да правеше в Гренада, той очевидно не планираше построяването на ново училище. Въпреки това обаче искаше всички да мислят, че е на острова по работа.
За какво му беше този театър?
Единственият човек, от когото би искал да скрие нещо при дадените обстоятелства, бе съпругата му. Очевидно тя трябваше да е напълно убедена, че той е изключително зает денем. Но защо? Дали сделките му не се бяха провалили и бе твърде горд да го признае? Или пък може би престоят му в Гренада имаше съвсем друга цел? Чакаше ли някого или нещо?
ЛИСБЕТ САЛАНДЕР имаше четири писма в електронната си поща в хотмейл. Първото бе от Plague, изпратено един час след нейното до него. Съобщението бе криптирано и съдържаше следния лаконичен въпрос, състоящ се от три думи: „Жива ли си?“. Plague не си падаше особено по дългите емоционални писма, което всъщност важеше и за Лисбет.
Следващите две писма бяха изпратени към два часа сутринта. Едното отново бе от Plague, който в кодирано съобщение ѝ пишеше, че един от интернет познатите му, с псевдонима Билбо, който случайно живеел в Тексас, проявил интерес към предложението ѝ. Plague бе прикачил към писмото адреса и PGP-ключа на Билбо. Няколко минути по-късно самият Билбо ѝ бе писал от някакъв адрес в хотмейл. Накратко ѝ съобщаваше, че ще получи информация относно д-р Форбс в рамките на двайсет и четири часа.
Четвъртото писмо, отново от Билбо, бе пристигнало късно следобед. То съдържаше кодиран номер на банкова сметка и един FTP-адрес[14]. Лисбет избра адреса и там откри архивиран файл с размер 390 килобайта, който отвори след като го запази на твърдия диск. Представляваше папка с четири нискокачествени снимки в JPG формат и пет текстови документа.
Две от снимките бяха портрети на д-р Форбс. Третата бе направена на премиерата на някаква театрална постановка и изобразяваше Форбс в компанията на съпругата му. Четвъртата показваше Форбс в амвона на една църква.
Първият текстови документ – докладът на Билбо – се състоеше от единайсет страници. Вторият съдържаше 84 страници свалена от интернет информация. В следващите два документа имаше сканирани чрез системата за разпознаване на символи OCR изрезки от местния вестник „Остин Американ Стейтсман“. Последният документ представяше обобщена информация за енорията на д-р Форбс – презвитерианската църква на Остин Саут.