Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
Нилс Бюрман изпрати молба. Изминаха два месеца, преди да я разгледат и за негово огромно учудване да я отхвърлят. Не проумяваше какво в едно полицейско разследване с почти петнайсетгодишна давност, отнасящо се до дванайсетгодишно момиче, може да го направи почти толкова недостъпно, колкото ключовете от Русенбад[13].
Отново взе дневника на Холгер Палмгрен и го прочете ред по ред, като се опитваше да разбере какво се крие зад думите „Голямото зло“. Текстът обаче не съдържаше никакъв ключ към загадката. Очевидно този въпрос бе обсъждан от Лисбет Саландер и Холгер Палмгрен, но така и не бе документиран на хартия. Думите се споменаваха отново в края на дългия дневник. Напълно възможно бе Холгер Палмгрен да не е успял да запише всичко, преди да получи инсулт.
Това наведе адвокат Бюрман на нови мисли. Холгер Палмгрен бе работил с Лисбет Саландер от тринайсетгодишната ѝ възраст и пет години по-късно бе получил статут на неин попечител. Следователно бе станал част от живота ѝ малко след „голямото зло“ и въдворяването на момичето в детска психиатрична клиника. Което предполагаше, че вероятността да е знаел какво се е случило, е голяма.
Бюрман отново отиде в архива на Агенцията за контрол на попечителите. Този път обаче не поиска да разгледа документацията за Лисбет Саландер, а заповедта за назначение на Палмгрен, издадена от социалните служби. Получи документа, който на пръв поглед го разочарова. Състоеше се от две страници сбита информация. Майката на Лисбет Саландер вече не била в състояние да носи отговорност за живота на дъщерите си. Те трябвало да бъдат разделени поради спецификата на обстоятелствата. Камила Саландер била изпратена от социалните служби в приемен дом. Лисбет Саландер била приета в детската психиатрична клиника „Санкт Стефан“. Решението не подлежало на преразглеждане.
Защо? Документът съдържаше следната мъглява формулировка: „Вследствие на събитията от 12.03.1991 година социалните служби взеха решение…“. Следваше препратка към номера на мистериозното засекретено полицейско разследване. Този път обаче имаше още една подробност – името на полицая, водил разследването.
Адвокат Нилс Бюрман втренчи удивен поглед в името. То му бе добре известно. Дори много добре.
И това хвърляше съвсем нова светлина върху нещата.
Отне му още два месеца, преди да успее да получи достъп до разследването по заобиколни пътища. То бе кратко и сбито и се състоеше от 47 страници във формат А 4. Имаше приложени още около 60 страници допълнителни записки, които покриваха период от шест години.
В първия момент не можа да разбере за какво става въпрос.
След това видя снимките от „Съдебна медицина“ и провери името отново.
„Боже мили… Това не е възможно.“
Внезапно осъзна защо разследването е било засекретено. Адвокат Бюрман бе ударил джакпота.
След като внимателно прочете разследването ред по ред, осъзна, че в света съществува още един човек, който има основание да мрази Лисбет Саландер с ненавистта, изгаряща и него самия.
Бюрман не беше сам.
Имаше съюзник. Най-невероятният съюзник, който можеше да си представи.
Започна бавно да крои своя план.
НИЛС БЮРМАН БЕ ИЗТРЪГНАТ ОТ МИСЛИТЕ СИ, когато върху масата му в кафене „Хедон“ падна някаква сянка. Той вдигна поглед и видя рус… великан. Това бе точната дума. За част от секундата се дръпна рязко назад, но после се окопити.
Мъжът, който го гледаше отгоре, бе висок повече от два метра и доста мускулест. Всъщност изключително мускулест. Без съмнение се занимаваше с бодибилдинг. По тялото му нямаше нито следа от тлъстина или отпуснатост. И като цяло излъчваше страховита сила.
Беше рус с къси бакенбарди и бретон. Имаше овално, странно нежно, почти детско лице. Сините му очи обаче бяха ледени. Носеше черно кожено яке до кръста, синя риза, черна вратовръзка и черни панталони. Последното, което направи впечатление на адвокат Бюрман, бяха ръцете му. Мъжът може и да беше едър, но дланите му бяха направо огромни.
– Адвокат Бюрман?
Говореше със силен акцент, ала гласът му бе толкова чудновато звънлив, че Бюрман за малко да се усмихне. Той кимна.
– Получихме писмото ти.
– Кой сте вие? Аз искам да се срещна…
Мъжът с огромните длани игнорира въпроса, седна срещу Бюрман и го прекъсна.
– Вместо това ще се срещнете с мен. Обяснете ми какво искате.
Адвокат Нилс Бюрман се поколеба за миг. Идеята да разкрие тайната си пред един напълно непознат изобщо не му допадна. Само че се налагаше. Напомни си, че има и друг, който мрази Лисбет Саландер. Целта бе да се сдобие със съюзници. Започна тихо да обяснява на мъжа какво е желанието му.