Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
БЕ СЪЗРЯЛА ПРЕЗ водната завеса две светли фигури на около петдесет метра по-надолу по плажа. Джордж Бланд я дръпна за ръката и се опита да я повлече напред през портата, ала тя го пусна и се опря на оградата в опит да фокусира погледа си. За няколко секунди изгуби фигурите в дъжда, ала след това цялото небе се озари от блесналата светкавица.
Вече знаеше, че това са Ричард и Джералдин Форбс. Намираха се на почти същото място, където предната вечер Лисбет бе забелязала Ричард Форбс да върви напред-назад.
При проблясването на следващата светкавица видя как Ричард Форбс влачи съпругата си, а тя се дърпа.
Изведнъж всички парчета от мозайката се подредиха. Икономическата му зависимост. Обвиненията за несъответствия в счетоводните книги в Остин. Неспокойното му обикаляне из улиците на Сейнт Джордж и посещенията му на „Търтълбек“, където седеше неподвижно, потънал в размисъл.
„Смята да я убие. Залогът е четирийсет милиона. Ще използва бурята като прикритие. Това е неговият шанс.“
Лисбет Саландер бутна Джордж Бланд през портата, огледа се и откри разнебитения стол, на който обикновено седеше нощният пазач и който не бяха прибрали на сушина. Сграбчи го, разби го на парчета в оградата и се въоръжи с единия от краката му. Джордж Бланд завика сащисан след нея, ала тя се втурна с все сила към плажа.
Бурята едва не я събори, но Лисбет стисна зъби и продължи напред, стъпка по стъпка. Почти бе стигнала до двойката Форбс, когато следващата светкавица освети плажа и тя видя Джералдин Форбс паднала на колене до водата. Ричард Форбс стоеше, наведен над нея с вдигната за удар ръка, в която държеше нещо подобно на метален прът. Лисбет видя как ръката му изрисува дъга във въздуха и се стовари върху главата на жена му, която спря да се бори.
Ричард Форбс така и не забеляза Лисбет Саландер.
Лисбет стовари крака на стола върху тила му. Мъжът падна по лице. Лисбет се наведе и хвана Джералдин Форбс. Обърна тялото ѝ под режещите пръски на падащия дъжд. Ръцете ѝ изведнъж се покриха с кръв. Джералдин Форбс имаше голяма рана на темето. Освен това тежеше като олово и Лисбет се заоглежда отчаяно наоколо, докато същевременно се опитваше да измисли как да пренесе тялото до оградата на хотела. В следващия миг до нея застана Джордж Бланд. Той закрещя нещо, което тя не успя да чуе заради бурята.
Лисбет хвърли поглед към Ричард Форбс. Мъжът бе с гръб към нея, но бе успял да се изправи на четири крака. Лисбет хвана лявата ръка на Джералдин, прехвърли я през раменете си и направи знак на Джордж Бланд да стори същото с другата. Двамата с усилие я завлачиха напред през плажа.
Бяха изминали едва половината път до оградата, а Лисбет бе напълно изтощена, сякаш в тялото ѝ не бе останала капчица сила. Сърцето ѝ прескочи, когато внезапно усети как някой я хваща за рамото. Пусна Джералдин Форбс, обърна се и ритна Ричард Форбс между краката. Той падна на колене. Лисбет се засили и го ритна в лицето. След това съзря ужасения поглед на Джордж Бланд. Той успя да задържи вниманието ѝ само около половин секунда, след което тя отново хвана Джералдин Форбс и продължи напред.
След няколко мига пак извърна глава назад. Ричард Форбс се клатушкаше на около десет стъпки след тях, олюлявайки се като пиян под напора на вятъра.
Нова светкавица проряза небето и Лисбет Саландер ококори очи.
За първи път в живота си изпита парализиращ страх.
Зад Ричард Форбс, на около стотина метра навътре във водата съзря Божието провидение.
Застинал за миг на светлината от светкавицата, черен като въглен стълб, който се издигна от водата и изчезна в небето.
Матилда.
Не е възможно.
Ураган – да.
Торнадо – няма начин.
Гренада не бе застрашен от торнадо район.
Една нетипична буря на място, където нямаше условия за възникването на торнадо.
Торнадо не може да се образува по водната повърхност.
Това е грешка от научна гледна точка.
Това е нещо уникално.
То идва, за да ме прибере.
Джордж Бланд също бе забелязал торнадото. Взаимно си извикаха да побързат, без да чуят думите на другия.
До оградата оставаха двайсетина метра. Десет. Лисбет се препъна и падна на колене. Пет. Стигнаха до портата и Лисбет се обърна за последен път назад. Зърна Ричард Форбс точно в мига, когато невидима ръка го повлече към водата. После го изгуби от поглед. С помощта на Джордж Бланд Лисбет вкара тежкия си товар през портата. Преминаха, клатушкайки се, през двора и сред грохота на бурята Лисбет чу звънтенето на счупени прозорци и протяжния вой на огъваща се ламарина. Една дъска прелетя през въздуха точно пред носа ѝ. В следващия миг усети как нещо я удря по гърба. Заболя я. Тук вятърът се усещаше по-слабо.