Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
Едва не я удуши по време на изнасилването, когато във възбудата си затисна лицето ѝ с възглавница. Сега му се искаше да го бе сторил.
Те нямаше да разберат, че тя е играла през цялото време. Че го е провокирала, гледала го е с красивите си детски очи и го е съблазнила с тялото си, което бе като на дванайсетгодишно момиче. Че му е позволила да я изнасили. Тя бе виновна. Те никога нямаше да разберат, че тя в действителност бе режисирала нещо като театрална пиеса. Че всичко беше планирано…
Каквито и действия да предприемеше, първо трябваше да се сдобие с филма и да се увери, че няма никакви други копия. Тук се криеше и същината на проблема.
Нямаше никакво съмнение, че вещица като Лисбет Саландер е успяла да си създаде врагове през годините. Адвокат Бюрман обаче беше в изгодна позиция. За разлика от всички останали, които тя бе ядосала по една или друга причина, той имаше неограничен достъп до нейния медицински картон, до разследванията на социалните служби и до психиатричните заключения. Бе един от малцината хора в Швеция, които знаеха най-съкровените ѝ тайни.
Досието, което Агенцията за контрол на попечителите му предостави, когато прие да стане неин попечител, бе кратко и повърхностно. Състоеше се от по-малко от петнайсет страници, които съдържаха информация основно за живота ѝ след навършване на пълнолетие, окончателната обобщаваща диагноза, до която психиатрите бяха достигнали, решението на районния съд за поставянето ѝ под попечителство и отчет за икономическото ѝ състояние от предходната година.
Бе чел доклада многократно. След това систематично започна да събира информация за миналото на Лисбет Саландер.
Благодарение на професията си на адвокат прекрасно знаеше как трябва да подходи, за да получи информация от обществените регистри на властите. В качеството си на неин попечител нямаше да има никакъв проблем да получи достъп до медицинските ѝ картони, които иначе бяха защитени от принципите на лекарската тайна. Той бе един от малцината, които можеха да получат който пожелаят документ, отнасящ се до Лисбет Саландер.
Въпреки това му трябваха три месеца, за да подреди картината на живота ѝ, детайл по детайл, като се започне от първите оценки в началното училище, премине се през разследванията на социалните служби и се стигне до тези на полицията и до протокола на районния съд. Лично посети д-р Йеспер Х. Льодерман и обсъди с него състоянието ѝ. Това бе лекарят, препоръчал Саландер да бъде оставена под попечителство и след навършване на пълнолетие. Той сподели с Нилс Бюрман доводите си в най-големи подробности. Всички искаха да му помогнат. Заради желанието му да се запознае с всички аспекти от живота на Лисбет Саландер една жена от социалните служби дори го похвали, че се ангажира до такава необичайно голяма степен със случая.
Същинска златна мина за него обаче се оказаха два тефтера с твърди корици, които събираха прах при един чиновник от Агенцията за контрол на попечителите. Те съдържаха записките на неговия предшественик, адвокат Холгер Палмгрен, който явно познаваше Лисбет Саландер по-добре от когото и да било. Той съвестно бе предоставял доклади на органа за контрол всяка година, но Бюрман предполагаше, че Лисбет Саландер няма представа за един друг факт – че Палгрен старателно е записвал всичките си размишления в нещо като дневник. Тези очевидно лични материали на Палмгрен бяха попаднали в Агенцията за контрол преди две години, след като той получи удар. Там обаче никой не си бе направил труда дори да ги отвори, камо ли да ги прочете.
Те съществуваха само в този единствен оригинален екземпляр.
Страхотно.
Палмгрен рисуваше една друга картина за Лисбет Саландер, съвсем различна от тази в разследванията на социалните служби. Той бе успял да проследи трудната трансформация на Лисбет Саландер от неконтролируема тийнейджърка в млада жена и служителка на компанията за сигурност „Милтън Секюрити“ – работа, получена благодарение на връзките на Палмгрен. Бюрман с нарастващо удивление осъзна, че Лисбет Саландер изобщо не е била умствено изостанал сътрудник, който е отговарял за ксерокса и е варил кафе. Дори напротив, тя бе изпълнявала висококвалифицирана работа, като бе извършвала разследвания за изпълнителния директор на „Милтън Секюрити“ Драган Армански. Също толкова очевидно бе и че Армански се е познавал с Палмгрен и че двамата явно от време на време са обменяли информация за протежето си.