![Мъжът, момчето [1999 г.] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/4/7/mzht-momcheto-1999-g-download.jpg)
Мъжът, момчето [1999 г.]
- Автор: Парсонс Тони
- Серия: Хари Силвър #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъжът, момчето [1999 г.]». Краткое содержание книги:
— Не е нужно, Хари, да се притесняваш за младостта си и да искаш да си я върнеш — рече ми тя, докато разгъваше дълги крака и слизаше от новичкия ми автомобил. — Всъщност изобщо не си пораснал.
Пат изприпка пред нас и размаха с врясък светлинния меч. Отиде при катерушката, млъкна, спря и загледа плахо две по-големи момченца, увиснали на най-горната пръчка. Възхищаваше се на всички по-големи момченца. Ние с Джина загледахме как ги гледа.
— Мъчно ми е, ще полудея без теб — подхванах аз. — Моля те върни се.
— Не — отсече тя.
— Става дума не за някаква лудешка страстна връзка, а за една нощ.
— Никога не е само една нощ. Щом можеш да го направиш веднъж, значи ще го направиш пак. И пак, и пак, и пак. И всеки следващ път ще бъде все по-лесно. Вече съм го виждала, Хари. Виждала съм го с Глен.
— Божичко, та аз изобщо не приличам на баща ти. Дори не нося обица.
— Трябваше да се досетя — продължи да се вайка тя. — Най-страшни са романтиците. Бригадата, отговаряща за сърцата и цветята. Кълнат се, че никога няма да погледнат друга. Те са най-страшни. Защото вечно търсят новата тръпка. Не могат без редовната доза романтика. Нали, Хари?
Не ми беше приятно, че говори за мен така, сякаш изобщо не се различавам от всеки друг мъж по белия свят и просто съм поредният представител на косматите пълчища прелюбодейци, поредният човек, който крета на едната заплатица и са го спипали да кръшка. Исках отново да съм единственият.
— Извинявай, че ти причиних болка, Джина. Ще съжалявам до края на дните си. Ти си последният човек на тоя свят, когото искам да наранявам.
— Освен това меденият месец не може да трае вечно, нали?
— Знам, знам — заповтарях, но дълбоко в себе си се запитах: „Защо пък да не може?“
— Заедно сме от доста години. Имаме дете. Няма как да се чувстваме отново като Ромео и Жулиета.
— Разбирам всичко това — уверих я аз и наистина си беше така.
Но само отчасти. Някакъв гласец вътре в мен напираше да каже: „О, значи вече съм свободен човек!“
Джина беше права — искаше ми се да се чувстваме, както в началото. Искаше ми се да бъде така винаги. И знаете ли защо? Защото тогава и двамата бяхме щастливи.
— Нима си въобразяваш, че ми е било лесно? — възкликна, внезапно развълнувана, Джина. — Нима си въобразяваш, че ми е било лесно да те слушам как вечно хленчиш, че вече не си тийнейджър, да накарам Пат поне за пет минути да спре да гледа тези „Междузвездни войни“, да се грижа за къщата? Изобщо не ми помагаше, пръста не си помръдваше. Като всеки мъж по белия свят смяташ, че щом си вършиш работата в службицата, у дома можеш да не пипаш нищо.
— Защо тогава не си ме зарязала още преди години? — възкликнах смаян.
— Не ми даваше основания. Ето че сега вече имам причина. Само на трийсет съм, Хари. Понякога се чувствам стара. Ти ме изигра — подвикна тя. — Изигра ме и ме накара да се влюбя в теб.
— Прибирай се, и да приключваме. Прибирай се, за да бъдем отново тримата с Пат. Искам да бъде както преди.
— Никога вече не може да бъде както преди. Ти промени всичко. Вярвах ти, а ти не оправда доверието ми. Заради теб се почувствах смешна, не биваше да ти вярвам.
— Хората не загърбват всичко заради една-едничка изневяра, Джина. Поне зрелите хора. Лично аз не бих сложил само заради това кръст на всичко. Знам, боли те. Знам, сгреших. Но как така изведнъж от Господин Самото съвършенство се превърнах в Господин Лайнаров?
— Не си Господин Лайнаров, Хари — поклати тя глава, едвам сдържайки сълзите. — Ти си най-обикновен мъж — като всички останали. Сега вече го разбирам. По нищо не се различаваш от другите. Толкова ли не го проумяваш? Смятах те за по-различен. Жертвах заради теб толкова много, Хари.
— Знам. Заминаваше на работа в чужбина. Щеше да опознаеш друга култура. Щеше да се чувстваш невероятно. После остана заради мен. Знам. Точно заради това настоявам да не си съсипваме брака. Заради това искам да опитаме отново.
— Мислих много — натърти Джина — и стигнах до извода, че никой пет пари не дава за жена, която си стои вкъщи и си гледа детето. Дори мъжът ѝ. Най-вече мъжът ѝ. Толкова отегчителна съм, че нашият решил да се поразтуши с друга!