Жертвата неизвестна

— Ох, Владик, толкова е хубаво! Поне веднъж на шест месеца ще си отида вкъщи като бял човек.

— Впрочем ти защо седиш до толкова късно на работа, бели човеко? Пак ли имате нечий височайши труп?

— А! — махна с ръка Настя, извади цигара и я запали. — Ние непрекъснато имаме трупове, едната половина са височайши, а другата половина — също някакви особени. Един го взривили, друг го гръмнали. Понякога има и такива, че ти се ще да зарежеш всичко и да се занимаваш само с тях. Но не дават.

— Гадове! — кимна в знак на съгласие Стасов. — Не дават на белия човек да се занимава с онова, което му е интересно.

— Разбира се, че са гадове — засмя се Настя. — Ето например на мен вече цял месец ми виси на главата едно убийство, в което е истинско удоволствие да се ровиш. Обаче не може, делото не се наблюдава, там няма никакви известни трупове, тъй че се налага тайно да крада време, за да се занимавам с него.

— За какво убийство става дума? Разкажи ми, пътят до вас е дълъг.

— Владик, ти през коя година започна да работиш в органите?

— През 75-а.

— Значи също не помниш тази история. Имало навремето в Ленинград един едър валутен спекулант и цар на търговията с хайвер и риба на име Сергей Бахметиев. През 73-а го арестували, осъдили го и след една година го разстреляли. Бахметиев имал жена и малко двегодишно момченце. Много скоро след това, буквално веднага след разстрела му, жена му отново се омъжила, сменила фамилията си и тази на сина си, преместила се при новия си мъж в Москва и 20 години, че и малко отгоре, те живели щастливо. И изведнъж като гръм от ясно небе само преди един месец намерили вдовицата му и мъжа й, убити в собствения им апартамент.

— И какво интересно намираш в това? — изсумтя с недоумение Стасов. — Убийство като убийство. Или има още нещо?

— За убийството това е горе-долу всичко. Там няма много подробности. Съпрузите Шкарбул водели доста спокоен живот заедно със сина на Елена Шкарбул от първия й брак. Синът им вече е голям, роден е през 72-а година, което означава, че сега е на двадесет и четири. По време на убийството не си е бил вкъщи, защото чествали с приятелката му някакъв интимен празник — или годишнина от запознанството им, или годишнина от първата им среща — нещо от този род. Той се прибрал вкъщи на другия ден и заварил „прекрасна“ картина: два трупа в локви кръв. В същото време съседите им в един глас твърдят, че са видели някакъв младеж с напрегнато и дори изплашено лице, който влязъл във входа, качил се на етажа, на който живеели Шкарбул, и след минути си отишъл. Походката му не била много уравновесена. А сега да ти кажа за потърпевшите. Въпросната Елена, която, общо взето, била млада жена, само на четиридесет и пет години, не работела никъде през последните осем години, правела се на любезна домакиня, а преди това била секретарка и машинописка в някакво държавно учреждение. Нали разбираш, навремето тя се омъжила за милионера Бахметиев съвсем млада, на деветнадесет години, и затова не могла да завърши никакво образование. А и защо й е било образование, щом мъжът й имал толкова пари? После се родило детето и вече не й било до учене. Общо взето, тя била тиха и кротка жена и не е засичана да върши никакви нередни неща. Мъжът й — Юрий Шкарбул, също нямал отношение към бизнеса, бил лекар-стоматолог. Разбира се, частната практика съществувала и тогава, когато това беше забранено, но такива неща никога не стигаха до прокуратурата. Доктор Шкарбул умеел да печели умерено и не прекрачвал границата на приличието. Ала през тези двадесет години съпрузите изобщо не живели бедно. Не си позволявали чак такъв лукс, че това да се набива в очите на околните и да предизвиква злоба и непреодолимо желание да пошушнеш нещо на ченгетата, но и не се лишавали от нищо. Естествено — в разумни граници.