Жертвата неизвестна

— Аха — подхвана Стас. — Искаш да ме попиташ с какви пари са живели толкова добре цели двадесет години?

— Не, Владик, не искам да те попитам, а искам да чуя твоя отговор и да го сравня с отговора, който се роди в моята глава.

— Пак ли си правиш експерименти? Не разбрах, чия глупост искаш да премериш — собствената си или моята?

— Собствената си, разбира се. Ти си умен и знаещ човек и това е известно на всички.

— Стига де, не се подмазвай! Мисля, че са живели с парите на разстреляното мъжле на Бахметиева. Явно по време на следствието са иззели само малка част от имането му, а останалото е било скътано някъде и е наследено от вдовицата му.

— И аз мисля така. Значи не съм по-глупава от теб, Владик, и това искрено ме радва. Сега разбираш ли защо ми е интересно да се занимавам с убийството на съпрузите Шкарбул? Те никога не са имали собствен бизнес, което означава, че тяхното убийство не е разчистване на сметки, които са се появили днес или дори вчера. Проверих вече мотива за ревност, но там няма и помен от такава възможност. Бракът им е бил изумително здрав. Между другото на вид двойката е била много хубава — и Елена, и мъжът й. Останаха ми само две версии: грабеж и разплащане по стари сметки.

— И коя ти се струва по-интересна?

— Ох, Владик, и двете версии са много интересни. Ние с теб сме наясно, че скъпоценностите, които е скрил и спасил от конфискация Сергей Бахметиев, сигурно не са му принадлежали. Или поне не всичките. Ти би трябвало по-добре от мен да познаваш тази мафиотска кухня. Там винаги има някакви сложни сметки между всички, общи каси и прочее такива неща. Казано накратко, явно за онези пари и за останалите скъпоценности, които Елена Бахметиева-Шкарбул с чиста съвест е взела за себе си, са се намерили и други претенденти, които с точно толкова чиста съвест смятат, че имат право на тях. Друг е въпросът защо са чакали толкова дълго, за да предявят правата си.