![Ужас [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/7/6/2/uzhas-bg-download.jpg)
Ужас [bg]
- Автор: Симмонс Дэн
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-344-3
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ужас [bg]». Краткое содержание книги:
Крозиър разглежда разкованите дъски, опитвайки се да не обръща внимание на морето от плъхове наоколо и отзад, и най-вече — на жвакащите звуци, разнасящи се откъм кърмовата преграда.
— Освен това, сър — продължава Хъни с пресипнал от студа глас, издишвайки облаче пара, което замръзва още докато се разпръсква, — над трите инча английски дъб и трите инча нареден по диагонал африкански дъб има още два пласта канадски бряст, всеки от които с два инча дебелина. Това прави четири допълнителни инча обвивка, капитане, и то по диагонал спрямо африканския дъб. Общо пет пласта солиден дървен материал… десет инча от най-здравото дърво на света — между нас и морето.
Дърводелецът млъква, осъзнавайки, че чете на капитана лекция за неща, които Крозиър лично е наблюдавал цели месеци в корабостроителницата преди отплаването.
Капитанът се изправя и слага облечената си в ръкавица ръка на мястото, където дъските са се разковали. Там има процеп, широк повече от инч.
— Оставете фенера си на пода, господин Хъни. Изкъртете тези дъски с лоста. Искам да видя какво е направил ледът с външния пласт дъбови дъски на обвивката.
Дърводелецът се подчинява. За няколко минути звукът от къртенето с железния лост на замръзналите като желязо дъски и пъшкането на дърводелеца почти заглушават безумната суетня на плъховете отзад. Огънатите дъски от канадски бряст се откъртват и падат. После същото се случва и с разбитите дъски от африкански дъб. Остават само огънатите дъски на първоначалната обвивка; Крозиър се приближава и вдига фенера си, за да може да ги огледа по-добре.
През дългия един фут отвор в обвивката се виждат проблясващи под светлината на фенера отломки и остри издатъци лед, но в средата на процепа има нещо много по-обезпокояващо — чернота. Нищо. Дупка в леда. Тунел.
— Боже всемогъщи, шибан Исусе! — ахва дърводелецът. Този път не се извинява на капитана.
На Крозиър му се приисква да оближе пресъхналите си устни, но знае колко болезнено ще е това тук, където е петдесет градуса под нулата. Но сърцето му тупти толкова диво, че той също изпитва желание да се облегне с ръка за обвивката, както току-що е постъпил дърводелецът.
Мразовитият въздух изотвън лъхва навътре с такава сила, че едва не загася фенера. Крозиър засланя със свободната си ръка треперещото езиче на пламъка, изпращайки сенките на двама им с дърводелеца на призрачен танц по палубата, стените и гредите.
Двете дълги дъски от външната обвивка са строшени и извити навътре под въздействието на някаква немислима, неудържима сила. В леко трепкащата светлина на фенера ясно се виждат следите от огромни нокти върху разцепените дъски — следи от нокти, редуващи се с петна от невъзможно ярка кръв.
4.
Гудсър
От личния дневник на д-р Хари Д. С. Гудсър.
11 април 1845 г.
В днешното ми писмо до брат си написах: „Всички офицери са изпълнени с надеждата да намерим Прохода и в края на лятото да бъдем в Тихия океан.“
Признавам си, колкото и егоистично да звучи, че моята собствена надежда е на експедицията да й отнеме малко повече време, за да достигне Аляска, Русия, Китай и топлите води на Тихия океан. Въпреки че дипломата ми е на анатом и бях нает от капитан сър Джон Франклин като обикновен помощник-лекар, аз в действителност съм не обикновен лекар, а доктор; признавам си също, че колкото и дилетантски да изглеждат опитите ми, много се надявам да стана нещо като естественик по време на това пътешествие. Макар и да нямам личен опит с арктическата флора и фауна, планирам да се запозная с живите форми в царството на ледовете, към което е планирано да отплаваме само след месец. Особено съм заинтересуван от бялата мечка, въпреки че повечето от разказите за нея на китоловците и старите арктически вълци изглеждат твърде неправдоподобни.
Давам си сметка, че този личен дневник е доста необичаен — в официалния дневник, който ще започна да водя, след като отплаваме следващия месец, ще вписвам всички заслужаващи отбелязване професионални събития и наблюдения за времето, прекарано на борда на КНВ „Еребус“ в качеството ми на помощник-лекар и на член на експедицията на капитан сър Джон Франклин, имаща за цел да преодолее Северозападния морски път — но аз чувствам, че има нужда от още нещо, още един дневник, някакви по-лични записки, и дори и да не дам никога на жива душа да ги прочете след завръщането ми, е мое задължение — пред мен самия, ако не пред другите — да водя тези записки.