![Ужас [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/7/6/2/uzhas-bg-download.jpg)
Ужас [bg]
- Автор: Симмонс Дэн
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-344-3
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ужас [bg]». Краткое содержание книги:
В този момент знам единствено, че експедицията под командването на капитан сър Джон Франклин вече обещава да стане Приключението на живота ми.
Неделя, 18 май 1845 г.
Всички са вече на борда и макар че последните приготовления за утрешното отплаване все още продължават — особено товаренето на осемте хиляди тенекиени консерви с храна, за които капитан Фицджеймс ме уведоми, че са пристигнали в последния момент, — сър Джон днес проведе богослужение за екипажа на „Еребус“ и за онези от екипажа на „Ужас“, които пожелаха да се присъединят към нас. Направи ми впечатление, че капитанът на „Ужас“, ирландец на име Крозиър, не присъстваше.
Всеки, присъствал на богослужението и чул много дългата проповед на сър Джон, нямаше как да не остане дълбоко трогнат. Чудя се дали във военноморския флот на някоя страна досега е имало кораб с толкова религиозен капитан. Несъмнено в предстоящото пътешествие можем спокойно и искрено да разчитаме, че съдбата ни е поверена в Божиите ръце.
19 май 1845 г.
Какво отплаване!
Тъй като никога не съм бил по море, още по-малко пък като участник в такава знаменателна експедиция, изобщо не знаех какво да очаквам, но нищо не можеше да ме подготви за величието на този ден.
Според оценката на капитан Фицджеймс повече от десет хиляди доброжелатели и важни особи се бяха събрали на доковете на Грийнхайт, за да ни изпратят.
Речите се носеха една след друга, докато накрая не започна да ми се струва, че няма да ни позволят да отплаваме, докато слънцето е все още в лятното небе. Свиреха оркестри. Лейди Джейн — която беше на борда със сър Джон — слезе по подвижната стълбичка, съпроводена от въодушевените викове „Ура“ на шейсет и няколкото души екипаж на „Еребус“. Оркестрите продължаваха да свирят. После се разнесоха възгласи, докато отвързвахме кораба от пристана, и за няколко минути шумът стана толкова оглушителен, че не бих чул и заповед, която сър Джон ми изкрещи в ушите.
Предишната вечер лейтенант Гор и главният лекар Стенли бяха така любезни да ме уведомят, че традицията повелява офицерите да сдържат емоциите си по време на отплаването, така че, макар и само формално да съм офицер, стоях заедно с офицерите, строили се в редица с техните великолепни сиви куртки, и се стараех да не показвам никакви емоции, пък дори и да са мъжествени.
Ние бяхме единствените, постъпили по този начин. Моряците, увиснали на корабните въжета, крещяха и махаха с носни кърпички и аз виждах множество палави пристанищни девойки да им махат за сбогом. Дори капитанът сър Джон Франклин помаха с ярка червено-зелена кърпичка на лейди Джейн, дъщеря си Елинор и племенницата си София Кракрофт, които му махаха в отговор, докато следващият ни „Ужас“ не закри гледката ни към доковете.
В този участък от пътя ни сме теглени на буксир от парни влекачи и ни съпровожда КНВ „Ратлър“, мощна нова парна фрегата, а също така и наемният товарен кораб „Барето Джуниър“, който носи провизиите ни.
Точно преди „Еребус“ да се откъсне от доковете, високо на главната мачта каца един гълъб. Дъщерята на сър Джон от първия му брак, Елинор — тогава все още ясно видима в яркозелената й копринена рокля и с чадъра си с изумруден цвят — започна да ни крещи, неспособна да надвика оркестрите и наздравиците, след което посочи с пръст и сър Джон и много от офицерите погледнаха нагоре, усмихнаха се и посочиха гълъба на останалите членове на екипажа.
В съчетание с думите, прозвучали на вчерашното богослужение, трябва да призная, че това беше най-добрата възможна поличба.
4 юли 1845 г.
Какво ужасно прекосяване на Атлантическия океан към Гренландия!
За трийсетте бурни дни, въпреки че беше теглен на буксир, нашият кораб беше така подмятан и въртян от вълните, че плътно запечатаните оръдейни отвори по двата борда от време на време се оказваха само на четири фута над водата, а на моменти едвам се влачехме. Страдах ужасно от морска болест през двайсет и осем от трийсетте дни пътуване. По думите на лейтенант Левеконт в нито един момент не сме се движели с повече от пет възела, което — увери ме той — е ужасно дори за платноходи, да не говорим за такива чудеса на техниката като „Еребус“ и нашия спътник „Ужас“, чиито неукротими гребни винтове са задвижвани с парна тяга.
Преди три дни заобиколихме нос Феъруел в южния край на Гренландия и си признавам, че видът на този огромен континент с неговите стръмни скали и безкрайни глетчери, спускащи се право към морето, подейства толкова потискащо на духа ми, както действа люлеенето на стомаха ми.
Господи, какво пустинно, студено място! А сега е юли!