Слуга на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Слуга на Империята». Краткое содержание книги:
— Затворих завесите, господарке, защото работниците подкастрят акасите. — Напред пристъпи загърната в сянка фигура, гъвкава като хищник, дебнещ плячка. — Въпреки че надзирателят ти е честен и мидкемийците едва ли са шпиони, все пак взимам предпазни мерки. Просто по навик.
Мъжът коленичи пред господарката си.
— Предпазливостта неведнъж е спасявала живота ми. Нося ти поздрави, господарке.
— Добре дошъл, Аракаси.
Огледа го замислено. Тъмната му коса беше мокра, но не от баня — Аракаси се беше спрял само колкото да изплакне прахта от пътя и да се преоблече в чиста туника. Омразата му към Минванаби не отстъпваше на омразата на никой от родените на земите на Акома, а желанието му да види най-могъщата от Петте фамилии рухнала му беше по-скъпо от живота му.
— Не чувам никакво щракане на ножици — изтъкна Мара и му махна да стане. — Завръщането ти е облекчение, Аракаси.
Началникът на шпионите седна кръстато пред нея. Мара имаше бърз ум и разговорите с нея обикновено разплитаха няколко теми едновременно. Той се усмихна с искрено задоволство, защото откакто бе на служба при нея, докладите му носеха богати плодове.
— Не чуваш ножици, господарке, защото надзирателят отпрати работниците. Робите от първата смяна се оплакаха от слънчево изгаряне и вместо да се потят под бича, надзирателят предпочете да промени работния график.
— Мидкемийци — каза кратко Мара, докато се настаняваше на възглавничките. С Аракаси се чувстваше като с близък човек и тъй като Денят, беше изнурително горещ, разхлаби пояса си и остави ветреца, лъхащ между завесите, да проникне в разтворения халат. — Непокорни са като разгонени нийдра. Джикан ме посъветва да не ги купувам и се боя, че може би беше прав.
Аракаси помисли, кривнал глава като птица.
— Джикан разсъждава като хадонра, не като владетел.
— Тоест не вижда цялата картина — каза Мара и очите й блеснаха от предизвикателството да се състезава по острота на ума със своя Главен шпионин. — Намираш мидкемийците за интересни, така ли?
— В известна степен. — Аракаси се обърна, чул леки стъпки в коридора, и след като видя, че е само идващ от кухнята слуга, отново извърна лице към господарката си. — Техните обичаи не са като нашите, господарке. Ако в тяхната култура съществуват роби, предположението ми е, че са различни от нашите. Но ето, че се отклонявам от целта си. — Погледът му изведнъж стана остър. — Десио от Минванаби най-после започва да навлиза в ролята на Управляващ господар.
Слугата спря на прага с плато с плодове и студено пилешко. Мара му даде знак да постави подноса на масата и каза на Аракаси:
— Сигурно си гладен. Яж.
Слугата излезе. Нито Мара, нито Главният шпионин посегнаха към блюдата. Господарката на Акома заговори първа:
— Кажи ми за Десио.
Аракаси седеше съвсем неподвижно. Тъмните му очи не издаваха никакво чувство.
— Младият господар не е играчът на Великата игра, какъвто беше баща му — започна той. — Това, между другото, го прави по-опасен. С Джингу агентите ми винаги знаеха къде и кога да слушат. Не е така със сина. Един опитен противник е донякъде предсказуем. Един новак може да се окаже… изобретателен. — Усмихна се и се поклони, за да подчертае, че наблюденията му са породени тъкмо от нейните успехи. — Не разсъждава творчески, но това, което не може да спечели с ум, би могъл да се опита да придобие, като забърка каша. — Наля си сок от джомач и отпи предпазливо. Нямаше да се натъкне на никакви отрови в тази къща, но темата за Минванаби, както винаги, го караше да настръхва от тревога и предпазливост. — А Десио има предостатъчно войници, с които да забърка каша.
Мара прецени настроението му. Навярно бе предизвикано от собствената му нужда да се овладее. Ако дадеше воля на омразата си, щеше да се устреми към унищожението на враговете си, без да мисли за безопасността на никого и нищо.