Тайната история
- Автор: Тартт Донна, Тарт Дона
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651566
- Переводчик: Стефан Аврамов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната история». Краткое содержание книги:
Едно момче се озовава за първи път в Нова Англия. Загърбил мизерното и ненавистно минало, Ричард пристига в колежа Хампдън, изпълнен с надежди и амбиции. Много скоро сънливият, нереален живот в колежа го въвлича в упоителния си водовъртеж — особено след като се осъществява копнежът му да бъде приет в елитарната група на петима студенти, изучаващи класическата древност. Четири момчета и едно момиче — изискани издънки на заможни семейства, хладни, непристъпни и самоуверени; това са хората, чиито съдби се преплитат необратимо с живота на Ричард. Приемането му в елитния кръг има своя цена — много скоро той научава страшната тайна, споила допълнително връзката между петимата… тайна, свързана с възраждане на древни ритуали, с невинно пролята кръв, която вика за отмъщение… И това е само началото.
И важно ме погледна.
— Кой ти продаде уплътнението?
— Не помня — отговорих, олюлявайки се в транса на отегчението, но отстъпвайки незабележимо към вратата.
— Не беше ли Бъд?
— Май да.
— Или Бил. Бил Хънди е добър.
— Мисля, че беше Бъд.
— Какво мислиш за тази крадлива сврака?
Не бях сигурен дали има предвид Бъд или истинска сврака, а може би потъвахме в дебрите на старческата деменция. Понякога на човек му бе трудно да повярва, че доктор Роланд бе постоянен преподавател в катедрата по социални науки на този знаменит колеж. Повече приличаше на приказливо, ексцентрично старче, което седи до теб в автобуса и се опитва да ти покаже старите изрезки хартия, които пази в портфейла си.
Преразглеждаше част от информацията, която бе споделил с мен на тема уплътнение на колектора, а аз изчаквах удобен момент, за да се сетя изведнъж, че закъснявам за среща, когато в пощата влезе с мъка, усмихнат и опрян на бастуна си, приятелят на доктор Роланд, доктор Бленд. Доктор Бленд бе приблизително деветдесетгодишен и през последните петдесет години водеше курс за неизменяемите субпространства, известен със своята монотонност и практически пълна неразбираемост. Друга негова характеристика бе изпитът накрая, който откакто се помнеше, се състоеше неизменно от един и същи въпрос, чийто отговор се заключаваше в простото „да“ или „не“. Въпросът бе дълъг три страници, но отговорът винаги бе „да“. Това бе всичко, което човек трябваше да знае, за да изкара по „Неизменяемите субпространства“.
Доктор Бленд бе, ако това, разбира се е възможно, по-голям празноглавец и от доктор Роланд. Когато бяха заедно, те приличаха на съюз на свръхгерои от комиксите — непобедими, неразрушимо съчетание от досада и объркване. Избъбрах някакво извинение и се измъкнах, оставяйки ги на собствените им изключителни способности.
Глава втора
Надявах се в деня на обяда ми с Бъни времето да бъде хладно, защото най-доброто ми сако бе от боцкащ тъмен туид, но в неделя, когато се събудих беше топло и ставаше още по-топло.
— Жежко ще е днеска — ми каза чистачът, когато минах край него в коридора. — Циганско лято.
Сакото беше хубаво — ирландска вълна, сива с тъмнозелени нишки. Купих го от Сан Франциско с почти всички пари, които бях спестил от работата си през лятото, но беше прекалено тежко за топъл и слънчев ден. Облякох го и се запътих към банята, за да оправя вратовръзката.
Не бях в настроение за разговори и се изненадах неприятно, когато вътре се сблъсках с Джуди Пуви, която миеше зъбите си на умивалника. Джуди живееше през няколко врати от моята и изглежда си мислеше, че нещо ни свързва, само защото беше от Лос Анжелис. Приклещваше ме в коридорите, опитваше се да ме накара да танцувам с нея на купоните и бе казала на няколко момичета, че ще спи с мен, при това по далеч не толкова деликатен начин. Обличаше се крещящо, имаше платинено руса коса и червен корвет с калифорнийска регистрация с нейните инициали, JUDY P. Гласът й бе висок и често достигаше до писък, който отекваше из къщата като крясъците на подплашени тропически птици.
— Здравей, Ричард — поздрави и изплю пастата от устата си. Носеше изрязани джинси със странни и безумни форми, изрисувани със светещ флумастер, беше облякла и прилепнало трико, което силно подчертаваше мускулите на развития й от аеробиката корем.
— Здравей — отвърнах и се заех да оправям вратовръзката си.
— Днес си сладък.
— Благодаря.
— На среща ли?
Извърнах очи от огледалото и я погледнах.
— Моля?
— Къде отиваш?
Вече бях свикнал с разпитите от нейна страна.
— Излизам да обядвам.
— С кого?
— Бъни Коркоран.
— Познаваш Бъни?
Отново се извърнах и я погледнах.
— Донякъде. А ти?
— Разбира се. Заедно посещавахме часовете по изкуство. Голям веселяк е. Въпреки че този негов налудничав приятел с очилата изобщо не ми харесва. Как му беше името?
— Хенри?
— Да, същия — наклони се напред и се захвана да разчесва косата си, като въртеше главата си насам-натам. Ноктите й бяха в червеното на „Шанел“, но толкова дълги, че най-вероятно ги бе купила от дрогерията. — Той е пълен нещастник.
— Харесва ми донякъде — отвърнах обиден.
— На мен не — и раздели косата си в средата, като за целта използва закривения нокът на показалеца си вместо гребен. — С мен винаги се е държал гадно. Не мога да понасям и ония близнаци.