Предсказанията на Нострадамус
- Автор: Ридинг Марио
- Серия: Предсказанията на Нострадамус 01 #1
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Год: Унискорп, 2011
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Предсказанията на Нострадамус». Краткое содержание книги:
Сабир
надигна
глава
от
възглавницата.
Беше
Алекси.
Очевидно беше, че ако Сабир очаква
да чуе коментар или дори извинение
за събитията от сутринта, щеше да му
се наложи да почака дълго време.
- Какво имаш предвид под
„наблюдава“?
- Ела.
Сабир се изправи и последва
Алекси навън. Две деца, момче и
момиче, чакаха пред караваната,
лицата им изразяваха прикрита
възбуда.
- Това са братовчедите ти Бера
и Коине. Те имат нещо, което искат
да ти покажат.
- Моите братовчеди?
- Сега ти си наш брат. Те са
твои братовчеди.
За момент Сабир се зачуди дали
Алекси не го занася. Докато си
събере
ума
и
проумее,
че
в
забележката не е имало сарказъм,
беше твърде късно да се здрависа с
новите членове на семейството си,
защото децата бяха тръгнали.
Алекси вече беше поел към края
на лагера. Сабир побърза, за да го
настигне.
- Откъде
знаеш,
че
е
полицията?
- Кой друг би те наблюдавал?
- Кой друг наистина?
Алекси спря изведнъж. Сабир
гледаше как лицето му променя
изражението си.
- Виж,
Алекси.
Защо
полицията би си направила труда да
ме наблюдава? Ако знаеха, че съм
тук, просто щяха да дойдат и да ме
приберат. Аз съм търсен за убийство,
не забравяй. Не очаквам силите за
сигурност да си играят на криеница с
мен.
Бяха стигнали възвишението зад
катуна. Децата сочеха срещу храст
прещип.
Алекси залегна и заднишком се
мушна под храста.
- Така. Можеш ли да ме
видиш?
- Не.
- Сега ела до мен.
Алекси направи място на Сабир,
който се мушна под тръните. Веднага
се натъкна на вдлъбнатина, през
която можеше да пропълзи под
храста и да се измъкне, с главата
напред, от другата страна.
Сабир тутакси разбра за какво
говори Алекси. Целият лагер беше
пред очите му, но на практика бе
невъзможно някой от катуна да го
забележи.
Той
се
измъкна
от
скривалището.
- Децата. Играли са паншбара.
Начертаваш мрежа в пясъка с пръчка
и хвърляш велосипедна верига към
нея. Бера е хвърлил веригата твърде
далеч. Когато се навел да я вземе,
открил това място. Можеш да видиш,
че е направено скоро - няма нито
стръкче трева.
- Сега разбираш ли защо не
мисля, че е полицията? - попита
Сабир. Той установи, че се опитва да
прецени Алекси. Да оцени интелекта
му. Да разбере дали може да му бъде
полезен оттук нататък.
Алекси кимна.
- Да. Защо да чакат? Прав си.
Искат те прекалено силно, за да
правят това.
- Трябва да говоря с Йола.
Мисля,
че
ми
дължи
някои
обяснения.
Глава 26
- Бабел
беше
наркоман.
24
Крек 1. Някои от парижките му
приятели решиха, че ще бъде забавно
да направят от циганин наркоман.
Нашият народ рядко посяга към
наркотиците. Имаме други пороци.
- Не виждам какво общо има...
Йола
постави
юмрук
пред
гърдите си.
- Слушай. Бабел играеше и
карти.
Покер.
Високи
залози.
Циганите са луди за игри на карти.
Не можеше да ги остави. Каквито и
пари да изкараше, отиваше право в
Клинанкур и ги проиграваше с
арабите. Не знам колко е загубил. Но
не
изглеждаше
добре
през
последните седмици. Бяхме сигурни,
че накрая ще го хвърлят зад
решетките или ще го пребият. Когато
чухме за смъртта му, отначало
изглеждаше, че причината е хазартът.
25
Че е дължал пари и магребинците 2
са
отишли
твърде
далеч
в
наказанието. После чухме за теб -
обясни тя и отпусна юмрука си.
- Наистина ли е имал нещо за
продаване? Когато е написал тази
обява?
Йола
прехапа
устна.
Сабир
усети, че в нея се води вътрешна
борба по проблем, който само тя
може да реши.
- Аз съм вече твой брат. Или
поне така ми беше казано. Което
значи, че отсега нататък ще действам
в твой интерес. Означава още, че
обещавам да не се възползвам от
това, което ми кажеш.
Йола отвърна на погледа му. Но
очите ѝ бяха нервни, местеха се по
чертите на лицето му, без да се
спират на нещо конкретно.
Сабир внезапно осъзна какво