Нощен ездач
- Автор: Уоррен Роберт Пенн
- Год: 1988
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Николова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Нощен ездач». Краткое содержание книги:
През есента заседанията на управителния съвет зачестиха. Но дори когато се разискваха и най-сериозни въпроси, те винаги протичаха сред едва сдържано ликуване и усещане за триумф. Капитан Тод като че ли единствен се мъчеше да се предпази от всеобщото настроение, седеше мълчаливо, със строга усмивка на лицето, докато пръстите му безшумно барабаняха по зеленото сукно на масата, а въодушевлението на останалите сякаш минаваше край него. То заразяваше дори и сенатора, чиито движения ставаха по-живи, а в очите му се появяваше неестествен блясък. Понякога, точно насред някой спор, Крисчън се надигаше и хукваше да трополи по пода с тежките си, стегнати в ботуши крачища, като току размахваше ръце и крещеше: „Ей богу, спипахме ги натясно!“ А и всеки от останалите проявяваше по свой начин същия възторг и същата самоувереност. Пърси Мън усещаше това в мига, в който влезеше. Питаше се как ли капитанът съумява да стои настрана, след като те наелектризираха дори въздуха в сумрачната стая над банката, където се събираха. Веднъж, докато я кръстосваше на шир и надлъж, Крисчън млъкна насред изречението си със застинала във въздуха ръка, обърна се към капитана, сякаш доловил някакъв укор в неговата незаинтересованост, и попита:
— Бога ми, капитане, има ли нещо на тоя свят, дето да те накара да се поразпалиш?
— Веднъж-дваж се е случвало неколцина да ме видят разпален — отвърна капитанът.
— Аз обаче не съм! — сопна му се Крисчън.
Капитан Тод леко поклати глава и се усмихна.
— През шейсет и втора си мислехме, че сме избили янките, ама на̀, друго излезе — отбеляза той. — Ти карай по-кротко, Бил!
— Този път няма да е така! — запъна се Крисчън. Спипали сме ги натясно!
— Бил — прекъсна го капитанът сдържано, — това, че сега на сто фунта плащат по три долара повече от миналата година, нищо не означава.
— А на мен лани ми платиха по четири долара и половина на сто фунта първата ръка — и Крисчън предизвикателно пристъпи напред. — Мошениците му недни!
— Колкото и повече да плащат сега, правят го само и само за да подбият цените на сдружението. За тях това е все едно да си вложат парите в банка, Бил — капитанът извади лулата си, натъпка я и внимателно я разпали. — Смятат, че всяка добра цена, която заплатят на хора извън сдружението, ще събуди недоволство у някои от членовете му и ще ги накара да се замислят дали не е по-добре да излязат от него, за да си вземат своето, докато все още може.
Крисчън застина като истукан насред стаята, свил месести лакти и почти сбрал длани на гърдите си, а пръстите му се разтваряха и свиваха, сякаш за да уловят някакъв невидим предмет.
Само да пипна аз някой да ми играе двойна игра и да продаде макар и едно листо извън сдружението, след като е влязъл веднъж в него! — изрече бавно и отчетливо той, а устните му леко се изкривиха, оголвайки здравите му пожълтели зъби. — Че тогава да го питам аз! — и завъртя ръце в бързо усукващо движение.
— По-кротко, Бил — прекъсна го капитанът. — Човешко е някой да се опита да се измъкне и да си продаде реколтата, когато намери за добре. Трябва да го очакваме. Това е част от играта. Винаги е било така. И господ бог е избрал дванайсетина честни мъже, ала измежду тях пак се намерил един да го предаде.
— Абе той само да… — изсъска Крисчън.
— Да, Бил, добър познавач е бил нашият господ бог. От всичките дванайсет се излъгал само в едного! Чудно ми е само как някой друг не е надхитрил Юда и не му е подбил цената?
Крисчън отново седна на мястото си. Пръстите му с плоски дебели нокти започнаха да усукват периферията на черното бомбе отпреде му. Цял следобед остана мълчалив и навъсен.