Екстаз

— Искам шампанско — обявих изведнъж.

Джакс ме изгледа.

— Така ли?

— Да.

В очите му просветна познат дяволит блясък:

— Ела.

Стисна ръката ми, изведе ме от дансинга и си запробивахме път през тълпата. Множеството се надигна като вълна край нас и се опита да ни притисне, но Джакс обиграно раздаваше отсечени кимвания и бързи отговори. Пред погледа ми попадна познатото лице на красивата Алисън Келси (с Джакс се запознахме на ергенското парти на годеника й), а малко след това гледката се промени и се озовахме в ярко осветен коридор. Кавалерът ми ме поведе към двойна врата, от която се влизаше в огромна кухня с индустриални размери, кипяща от дейност.

Огледах се и забелязах множество работни станции и черно-бели служебни униформи, каквито бях виждала само на кино. Джакс отмъкна бутилка шампанско направо от ръцете на един сервитьор, с тренирано движение хвана столчето на висока чаша с безименния си пръст и ме издърпа навън през странична врата към поредния коридор.

— Къде отиваме? — попитах, все още нащрек, тъй като се бях озовала сама в компанията му. Желаех го. Никога не бях преставала да го желая.

— Ще видиш.

Шумът от празненството се усили, а аз се постарах да не обръщам внимание на разочарованието, което ме прониза при мисълта, че се връщаме в балната зала. Трябваше най-после да реша какво искам.

Джакс ме изведе през отворена остъклена двойна врата на тераса с гледка към вълшебна градина. Поне на мен ми изглеждаше такава — факли осветяваха покритите с чакъл пътеки, а в короните на старите дървета блещукаха бели светлинни.

— Чия е тази къща? — поинтересувах се.

— На клана Рътлидж.

Начинът, по който го каза, беше много по-собственически от самите думи.

— Ясно.

— Да се престорим, че сме се натресли неканени на това парти — предложи Джакс и ме поведе по каменните стъпала към мраморна пейка с формата на полумесец.

Седнах и го изчаках да налее шампанско в чашата и да ми я подаде.

— Като че ли се преструваме от самото начало.

Джакс направо надигна бутилката, отпи от нея, а после безгрижно и някак дръзко обърса уста с опакото на дланта си.

— Може би. И все пак те познавам много по-добре, отколкото предполагаш.

— Аз пък имам чувството, че изобщо не те познавам.

— Ами, опознай ме — отправи предизвикателство. — От какво те е страх?

Пийнах от шампанското.

— От въртенето на празни обороти и от задънените улици.

— Защо просто не се отпуснеш и не се наслаждаваш на пътуването?

Ах, колко бих искала! Прониза ме пламенен копнеж.

Джакс остави бутилката на пейката до мен и заяви:

— Сега ще те целуна.

Затаих дъх.

— Няма.

— Опитай се да ме спреш.

Скочих на крака и запротестирах:

— Джаксън…

— Млъкни, Джия!

Обхвана лицето ми с длани и пое устата ми в своята.

За миг не смеех да помръдна, парализирана от мекото, но уверено докосване на устните му. Болезнено познато. Нежно. Прокара език по ръба на долната ми устна. С тих стон отворих уста, предадох му се и той се плъзна в мен.