Екстаз
- Автор: Дэй Сильвия
- Серия: Afterburn-Aftershock #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-401-4
- Переводчик: Лора Дафинова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Екстаз». Краткое содержание книги:
Горчивата истина бе, че Джакс все още ми влияеше безумно силно. Той бе част от живота ми само за пет кратки седмици преди две години. Но сега се завърна. За да провали сделка, по която бях работила усилено. И, божичко, беше великолепен. Очите му, обрамчени с гъсти мигли, бяха толкова тъмни, че изглеждаха почти черни. Дълбоки и неумолими. Нима наистина съм смятала, че погледът му е мек и нежен? У Джаксън Рътлидж нямаше нищо меко. Беше твърд и жесток, безмилостен човек.
Но в един момент осъзнах колко отчаяно искам да разгадая мистерията Джакс. Желаех го толкова силно, че не ме интересуваше колко ще ми струва това…
— Знаеш ли къде отиваме? — попитах.
Лей поклати глава:
— Иън иска да ни се докаже. Предполагам, че е подготвил нещо, с което ще ни вземе акъла.
Беше около осем часът, когато слязох от лъскава лимузина пред входа на огромно имение във Вашингтон. Ставах все по-неспокойна с всеки изминат километър от пътуването — започна се от момента, в който се качихме на частен самолет. Притеснението ми нарасна многократно, когато стюардесата ни информира накъде летим.
— Надминал е себе си — промърмори Лей, докато Пембри слизаше към нас по широкото стълбище на внушителната къща.
Ресторантьорът изглеждаше впечатляващо в елегантен класически фрак. Сребристосивата му коса бе пригладена назад. Първо поздрави мен, като ми целуна ръка, а сетне насочи поглед към Лей.
— Играеш си с моето момиче — произнесе шефката ми хладно, докато синеокият мъж вдигаше ръката й към устните си. — Никога не си бил жесток.
— Някога имах сърце — отвърна той с напевен глас, — но една жена го разби.
Стрелках с очи ту единия, ту другия, като се опитвах да разбера трептящото напрежение помежду им. Имах чувството, че съм въвлечена в игра, в която всички, освен мен знаят правилата.
Ами добре. Ако си държах устата затворена, а ушите — наострени, щях да вляза в час все някога.
Иън се извърна към мен и предложи с жест да го хвана под ръка.
— Да тръгваме.
Поведе ме по стълбището, а Лей вървеше зад нас. Хвърлих поглед към нея и се уверих, че шефката ми се движи с царствена осанка и държи високо изправена главата си, изпънала стройната шия, за която толкова й завиждах. През отворената двойна врата струеше светлина. Пред имението се редяха лимузини и от тях неспирно слизаха бляскави пътници. Още не бях прекрачила прага, а партито вече изглеждаше невероятно.
— Надявам се, че сте пътували приятно дотук — обади се Иън.
Погледнах го и забелязах, че следи внимателно реакциите ми.
— Да, благодаря — отвърнах.
— Била ли сте във Вашингтон?
— Не, за първи път ми е.
— А! — В усмивката на ресторантьора проблесна частица от чара му. — Може да ви хареса и да останете за уикенда. Имам къща в Джорджтаун. Добре дошла сте, можете да я ползвате.
— Много мило от ваша страна.
Пембри се разсмя, пусна ръката ми и като сложи длан на кръста ми, леко ме побутна към вратата.
— Надявам се, че ще станете по-словоохотлива с напредването на вечерта, госпожице Роси. Бих искал да ви опозная, особено щом и Джаксън, и Лей се интересуват толкова живо от вас.
Забавих крачка, когато стигнах до нещо, което ми заприлича на опашка за влизане.
— Какво е това събиране?
— Частен благотворителен бал — промълви мъжът близо до ухото ми.
Изведнъж разбрах какво бе имала предвид Лей, като го обвини в жестокост.
— Организиран от член на семейство Рътлидж? — поинтересувах се.
Иън потвърди развеселено:
— Че от кого другиго?
Опашката за влизане вървеше без почти никакво бавене. Мъжете се здрависваха набързо, а жените стискаха ръце малко по-топло. Всички гости бяха със съвършени прически, не стърчеше нито един косъм от тях. Усмихваха се широко, със заучени усмивки и ослепително бели зъби.
Когато най-после влязох и взех чаша шампанско от подноса на приветлив сервитьор, много се зарадвах да видя Чад. Изглеждаше поне толкова притеснен, колкото се чувствах и аз. Целият грейна, когато ни забеляза — познати физиономии в непозната тълпа — и бързо се насочи към нас.
— Позволих си да те комбинирам с Чад, Лей — обади се Иън, като изгледа бившата си партньорка.
Затърсих с очи Джакс из помещението. Не го виждах, но пък в балната зала беше пълно с хора, които се суетяха наоколо и разговаряха. Бална зала, за бога, в нечий дом!
Що за човек живееше такъв живот?
Отпих голяма глътка от изстуденото вино. Джакс живееше такъв живот. Изтънченият бизнесмен, когото видях в офиса на „Сейвър“, се вписваше в тази обстановка, но не и любовникът, когото някога познавах.
„Само си мислеше, че го познаваш…“
Чад се приближи към мен и пъхна пръст под яката на официалната си риза.