Екстаз
- Автор: Дэй Сильвия
- Серия: Afterburn-Aftershock #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-401-4
- Переводчик: Лора Дафинова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Екстаз». Краткое содержание книги:
Горчивата истина бе, че Джакс все още ми влияеше безумно силно. Той бе част от живота ми само за пет кратки седмици преди две години. Но сега се завърна. За да провали сделка, по която бях работила усилено. И, божичко, беше великолепен. Очите му, обрамчени с гъсти мигли, бяха толкова тъмни, че изглеждаха почти черни. Дълбоки и неумолими. Нима наистина съм смятала, че погледът му е мек и нежен? У Джаксън Рътлидж нямаше нищо меко. Беше твърд и жесток, безмилостен човек.
Но в един момент осъзнах колко отчаяно искам да разгадая мистерията Джакс. Желаех го толкова силно, че не ме интересуваше колко ще ми струва това…
— Леле! — Внимателно сгънах документа и се замислих за огромната отговорност, с която бях току-що натоварена. — Не мога да повярвам, че си носела договора със себе си. Знаеше ли, че Чад ще присъства на партито?
— Наясно съм що за човек е Иън, така че имах подозрения.
Върнах й сгънатия лист.
— Рътлидж се погрижи за теб тази вечер — отбеляза Лей. — Иън се опита да те даде на лъвовете, но Джаксън те държеше плътно до себе си и не позволи това да се случи…
Ако зависеше от него, щяхме да сме още по-плътно един до друг.
Свих рамене и се престорих, че не разбирам мълчаливия й въпрос. Не исках да обсъждам станалото, затова смених темата:
— Между другото, Паркър Рътлидж сподели нещо, което обяснява отношенията му с Пембри. Иън го е запознал с най-новата му съпруга.
— Така ли? — повдигна елегантно извитите си вежди Лей. — В такъв случай е много вероятно Иън да е имал интимна връзка с Реджина Рътлидж.
— Шегуваш ли се?
— Боя се, че не.
— Хм, добре.
Шефката ми отпусна глава на облегалката си и предложи:
— Да си починем този уикенд. Изключи си телефона и забрави за работата. Просто ще презаредим батериите. Ще продължим на свежа глава в понеделник.
Звучеше чудесно.
— Повече от навита съм, но ще си оставя телефона включен за всеки случай, ако ти потрябвам.
Лей се усмихна.
— Гарантирам ти, че няма да ми потрябваш. Този уикенд имам среща.
— Цял уикенд?
— Отдавна трябваше да си отделя повечко време за това.
Разсмях се. Откакто работех за нея, не бях забелязала шефката ми да излиза на срещи с мъже. Наистина беше крайно време и тя да се позабавлява. Аз също.
— Да си изкараш страхотно! — пожелах й.
Погледна ме дяволито.
— Точно това смятам да направя.
Когато се прибрах у дома, вече минаваше два сутринта и всички спяха. Промъкнах се боса и на пръсти до стаята си. Нямах търпение да се съблека.
Посегнах към скрития цип отстрани на роклята и тогава забелязах отражението си в огледалните врати на дрешника. Спрях и се вгледах изпитателно в себе си.
Дали Джакс харесваше изтънчената бизнес дама, в която се бях превърнала, по различен начин от момичето, което бях преди? Аз имах ли нещо против?
— Господи! — въздъхнах и седнах на ръба на леглото. Искаше ми се да има някой буден, за да си поговоря с него. Ако Нико беше наоколо, още нямаше да е заспал. Беше нощна птица.
Спонтанно се пресегнах към телефона на нощното шкафче и натиснах един от бутоните за бързо набиране. Чух три сигнала „свободно“, преди Нико да вдигне:
— Здрасти, надявам се, че звъниш за нещо хубаво.
Прозвуча леко задъхан и раздразнен. Направих гримаса, може би прекъсвах брат си. При него като че ли имаше някого.
— Здравей, Нико. Извинявай. Ще ти се обадя утре.
— Джиана — изпухтя дрезгаво и се чу шумолене. — Какво става?
— Нищо. Ще се чуем утре. Чао.
— Не ми затваряй! — скастри ме Нико. — Търсеше ме, намери ме. А сега кажи.
Затворих, защото си казах, че колкото по-скоро го оставя, толкова по-бързо ще се върне към заниманието, което бях прекъснала.
След няма и секунда телефонът ми иззвъня. Вдигнах бързо, за да не се събуди някой вкъщи.
— Стига, Нико, не е нищо важно. Съжалявам, че те притеснявам толкова късно.
— Джиана, ако не си развържеш езика, ще дойда лично да ти наритам задника. Да не е нещо, свързано с Джаксън?
Въздъхнах. Трябваше да се досетя, че някой му е разказал новините.
— Имам свободен уикенд. Чудех се дали да не ти дойда на гости. Да ти се изтърся. Да те потормозя малко. Или много.
— Сега ли?
Всъщност си го бях помислила, но все пак…
— Не, утре.
— Глупости. Не ми звъниш след два през нощта, за да ми кажеш, че ще дойдеш утре.
— Зает си.
— Като стигнеш дотук, вече няма да бъда. — Добави с по-мек глас: — Има ли как да се придвижиш безопасно?
— Нико…
— Ще се обадя на някоя фирма и ще изпратя кола да те вземе.
Затворих очи, благодарна, че имам такъв брат. Бях повече от сигурна, че времето, прекарано с него, ще ми се отрази чудесно. Не се бяхме виждали от седмици. Твърде дълго.
— Трябва да си взема душ и да се преоблека — предупредих го.
— Имаш половин час. Ще се видим, като пристигнеш — заяви и затвори.
Оставих слушалката върху телефонния апарат и станах да се приготвя.
Минаваше четири сутринта, когато колата ме остави пред блока на Нико. Звъннал ми бе няколко минути по-рано, за да провери къде съм, и сега ме чакаше на тротоара. С набола брада, облечен със спортно долнище и суитшърт, брат ми имаше леко опасен вид на лошо момче, с който привличаше много жени.