Забравената стая

Не знаеше какво да очаква и помещението, в което се озова - очевидно комбинация между библиотека и гостна, го изненада приятно. Мебелите бяха тапицирани с кожа с цвят на махагон, доста използвана, но добре поддържана. На едната стена имаше лавици с книги, които бяха посветени, както забеляза Лоугън, на различни предмети: английски романи от деветнайсети век, преводи на латинските класици, няколко детективски романа, биографии, множество книги за ветроходство, архитектура и дизайн и история на компютрите. Книгите не бяха само за показ: Лоугън извади няколко и откри следи от четене. В няколко имаше бележки, написани със ситния, педантичен почерк на Стречи. Елементите от едуардианската епоха, характерни за цялата сграда, тук бяха подчертани с любов и с помощта на антикварни стенни свещници, астраганени килими, маслени картини от времето на английската романтична школа. Имаше и стара механична кукла, антикварно радио с дървена кутия, поизносен секстант - очевидно Стречи беше колекционирал стари технологии. В единия ъгъл стоеше бюро с капак и няколко стари писалки в единия ъгъл. Другият ъгъл беше монополизиран от „Стейнуей“ модел В - черният му лак блестеше на меката светлина. Помещението излъчваше топлина и гостоприемство - усещането, което човек изпитва, като влезе в стар лондонски джентълменски клуб от края на по-миналия век. За да се пресъздаде тази атмосфера, са били нужни пари. Олафсон му беше казал, че парите не са били проблем за Стречи. Обаче освен пари са били нужни и време, търпение, грижи и любов. Обстановката беше изтънчена, изящна и очарователна. Лоугън можеше да си представи да живее на подобно място.

Той обиколи останалата част от апартамента. Жилището не беше особено голямо - трапезария, малка, но напълно и скъпо оборудвана кухня, баня, спалня. Всяко от помещенията показваше същата грижа и внимание като гостната. Лоугън никъде не видя някакви следи от работата на Стречи: тя беше оставена в офиса му надолу по коридора. Тези помещения бяха посветени изцяло на почивката и разпускането с многото хобита на този човек: ветроходство, индустриален дизайн, изкуства.

Лоугън беше прекарал почти целия следобед в кабинета на Стречи, преглеждайки неговите доклади, бележки, ръкописи. Понякога сам, понякога с помощта на Ким Миколос. Видя онова, което беше очаквал: ясни признаци, че изследванията на Стречи вървят със забавено темпо. Но както му беше казала Миколос, човекът всъщност поставяше корона на житейските си постижения и много се наслаждаваше на този процес. Никъде в различните бележки и съчинения нямаше признаци на разочарование, а по-скоро на спокойно задоволство, че има важни достижения в своята област. Лоугън сега се почувства уверен, че каквото и да бе предизвикало самоубийството на Стречи, няма нищо общо със залеза на неговата кариера.