Глад

— Нали знаеш какво казват за мъжете, които остават ергени твърде дълго, мистър Стентън? — попита го лукаво Пеги Брийн. — Започват да се държат странно, така казват.

— Да не искаш да кажеш, че вече е трудно да се общува с мен, мисис Брийн? — възкликна той с престорена обида. — А аз си мислех, че се държа съвсем дружелюбно.

— Просто казвам, че има опасност да се превърнеш в кисел стар ерген — отвърна Брийн, а останалите жени се разсмяха. — Не смяташ ли, че е по-добре за човека да живее с другите? И да се разбира с тях?

Стентън си помисли, че в гласа на Пеги Брийн се беше прокраднало нещо ново: не просто констатация, а предупреждение.

Лавина Мърфи отново се намеси в разговора, като очевидно не забелязваше какво се опитва да каже Брийн.

— Самата аз съм била омъжена три пъти. И винаги казвам: какво му е хубавото на това да си сам? По-добре да си имаш някого, с когото да споделиш пътя. Пеги е права, мистър Стентън. Ще бъде жалко да се похаби мъж като теб.

Думите ѝ бяха посрещнати с още смях. Стентън дори улови един скришен срамежлив поглед от Дорис Уолфингър.

— Не вярвам много жени да издържат мъж като мен — отвърна той.

Каза го, за да се пошегува с тях, но в същото време дълбоко в себе си знаеше, че е вярно. Той не заслужаваше да има добра жена — не и след онова, което бе сторил, или по-скоро не бе успял да стори.

— Обзалагам се, че има такива — дори в нашия малък керван — които няма да се съгласят с тези думи, мистър Стентън, и ще бъдат готови да ти го докажат, ако им дадеш и най-малък шанс — заяви Лавина Мърфи. — Прекарвай по-малко време сам и повече време с нас и ще видиш.

Не му хареса тънкият намек в нейните думи, нито погледът на Лавина, който му хвърли с присвити очи изпод дългите си мигли. Знаеше, че жените притежават своя собствена сила. Едно обвинение щеше да бъде достатъчно, за да накара всички да му се нахвърлят. Точно както преди. Никой не се беше усъмнил в онова, което бе казал за него бащата на Лидия, макар и да беше син на един от най-уважаваните свещеници на Източното крайбрежие. Беше се случило преди повече от дузина години, но сърцето му все така се свиваше в паника, когато си спомнеше.

— Опитвам се да стоя настрана от жени, които не мога да имам — каза той и се изправи.

Осъзнаваше с болезнена острота колко лицемерни бяха тези думи и беше благодарен, че Тамсен не бе наблизо, за да ги чуе.

— Тогава може би ще си намериш любима по пътя — каза Лавина Мърфи. — Добрият Господ иска всички да се задомим.

— Скоро най-желаните девойки ще бъдат заети — обади се една от по-младите жени — Сара Фосдик.

Самата тя се беше омъжила съвсем наскоро — и очевидно бе подпийнала.

— А за теб ще остане само някоя стара свинка — добави тя и се разсмя.

Зад гърба му се разнесе друг женски глас:

— Прости на сестра ми за тези думи, мистър Стентън. Струва ми се, че вместо нея говори чашката.