Глад

Най-влиятелният член на новата група несъмнено е Джордж Донър. Той оглавява цялата фамилия Донър, която се състои както от собственото му семейство, така и от това на по-младия му брат Джейкъб. Изглеждат просто устроени хора, но явно са по-проницателни и съобразителни, отколкото си дават вид, защото се твърди, че са притежавали значителни имоти в Илинойс. По-големият от братята Донър обича да цитира пасажи от Библията, но често погрешно. Питам се дали е достатъчно способен, за да бъде водач, но от друга страна, всички му имат доверие — точно защото умее да не влиза в конфликт с никого. Най-забележителното у него, освен размерите му (масивни), е неговата съпруга Тамсен. Повечето от мъжете вече са влюбени в нея; при все това, аз забелязах известна острота, която граничи с жестокост. Виждал съм я да се кара на прислужниците така, че да ги докара до сълзи, и да се държи студено с чуждите деца. Отбягва компанията на жени, които не са красиви като нея, и освен това се твърди, че се занимава с вещерство — но последното най-вероятно е слух, породен от завист.

Следващият поред е Джеймс Рийд, собственик на голямо предприятие за мебели в Спрингфийлд. Във физическо отношение той е пълната противоположност на Джордж Донър: нисък и слаб мъж, с тясно, изпито лице. Често усуква носната си кърпа в ръцете си, когато е притеснен, заради което не мога да не се сетя за лейди Макбет, когато го видя („Излизай, проклето петно!“). Но колкото и да е опак и гневлив, той изглежда като пример за уважаван гражданин — и никога не пропуска възможност сам да изтъкне този факт. Жена му е по-възрастна от него — вдовица с многобройни деца от починалия си съпруг. Пътниците от Спрингфийлд твърдят, че този брак е бил истинско спасение за Маргарет Рийд, която е кльощава, болнава и — честно казано — прилича повече на майка на Рийд, отколкото на негова съпруга. Групата на семейство Рийд наподобява същински пътуващ цирк — с три големи фургона, натоварени с луксозни мебели (производство на неговото предприятие, предполагам) и всякакви удобства. С тях пътуват домашни прислужници, включително и млада жена, която се занимава единствено с готвене и пране на дрехите им, и дори понита за забавление на децата.

Запазих за десерт любимия си нов познат от групата от Спрингфийлд. Чарлс Стентън — ерген, който пътува сам с покрития си фургон — не прилича на повечето останали неженени мъже (в общия случай наемни работници или скитници, които едва преживяват), и може би точно по тази причина бързо се сприятелихме. И двамата сме отгледани от свещеници (макар че, за разлика от моя баща, който беше провинциален пастор, неговият дядо е прочут свещеник от англиканската църква — толкова известен, че дори аз съм чувал за него) и носим в душите си еднакви белези, с които да го докажем. Останах поласкан, когато ми каза, че е чел моите статии във вестник „Вашингтон Глоуб“, посветени на онзи пътуващ евангелистки мошеник Юрая Пътни.

Като за толкова сдържан и дискретен човек, животът му е бил истинско приключение: роден е в Масачузетс и е чиракувал при някакъв адвокат във Вирджиния, но след това е заминал на фронта, за да воюва под командването на генерал Сам Хюстън в битката за Сан Хасинто. Човек, който се е сражавал във войната за независимостта на Тексас, въпреки че по рождение няма никакви връзки с тази територия, или е романтик, или е идеалист. След като го опознах по-добре, вече мога да кажа, че според мен у него има по малко и от двете — а това пък означава, че е орисан да води нещастен живот, или поне така се опасявам. Намекна за някакво ужасно злощастно събитие, заради което е избягал от Масачузетс, но отказа да говори повече за него. Освен това не е сигурен с какво точно ще се занимава, когато пристигне в Калифорния — още един признак за неспокойния дух, който не му дава мира.