Сатанински строфи
- Автор: Рушди Ахмед Салман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сатанински строфи». Краткое содержание книги:
Основната тема на романа — това са емигрантите и емиграцията, невъзможността за асимилация и интеграция в новата култура, неизбежността на възвръщането към корените.
Повествованието в романа се разгръща в две паралелни сюжетни линии: в съвременен Лондон и в древна Арабия във времената на Пророка Мохамед. Съвременната линия започва с терористичен атентат в самолет, от който изпадат и се подлагат на фантастична метаморфоза двама индийци мюсюлмани — Джебраил Фаришта (Gibreel Farishta) и Саладин Чамча (Saladin Chamcha).
Актьорът Чамча, индийски емигрант, работи в Британия при озвучаване на филми, женен е за англичанка, няма деца. След като чудодейно се спасява при терористичния акт, той постепенно се превъплъщава в сатир, а после в дявол. Заради това преображение бива преследвана от полицията, той се крие в лондонски хотел, но също така провокира в средите на младите лондончани мода на диаболизъм. Накрая отново се превръща в човек.
Плейбоят Фаришта, който в Индия е знаменит актьор от Боливуд със специализация в роли на индуистки богове, преследван от призрака на извършилия самоубийство негова любовница, става въплъщение на архангел Гавриил (в ислямската традиция — Джебраил). В Лондон той изживява бурен роман с алпинистката Алисия, в качеството си на архангел той извършва пътувания във времето и пространството. По време на своите пътешествия до Мека (наричана в романа Джахилия) той среща пророка Мохамед (наричан Посланик и Махунд) в момента на самото начало на развитие на исляма. Вероятно именно тази част на романа е предизвикала гнева на иранския лидер аятоллах Хомейни: в един от епизодите Махунд под натиска на лидерите на Джахилия се съгласява да признае,че няколко езически богини притежават особен статут в в очите на Аллах; а в друг епизод бившият последовател на Махунд, поетът Баал, се крие в бордей, в който проститутките се представят пред него с имената на жените на Посланика. Макар че м друг сюжетен момент Джебраил се среща с религиозен лидер фанатик, живеещ в изгнание, в когото лесно може да се узнае самият Хомейни като прототип.
Романът завършва с това, че Фаришта, чиито пътешествия могат да се разглеждат и като епизоди на изостряща се шизофрения, в пристъп на ревност убива Алисия. Чамча след сдобряването с баща си се връща да живее в Индия.
— Тези джентълмени бяха колеги на моето момче — каза тя. — Излиза, че вероятната причина за неговото убийство е работата, която вършеше по един предмет, за който ми беше казано, че интересува и вас. Ние смятаме, че е дошло време да работим по-формално, чрез каналите, които вие представлявате. — На това място един от тримата мълчаливи „хаитянци“ подаде на Памела червено пластмасово куфарче. — То съдържа — кротко обясни мисис Робъртс — пространни доказателства за съществуването на сборище на вещици в столичната полиция.
Уолкът се изправи.
— Сега трябва да вървим — каза той твърдо. — Моля. Памела и Джъмпи станаха. Мисис Робъртс кимна едва-едва, отсъстващо, пукайки със ставите на ръцете си с увиснала кожа.
— Довиждане — каза Памела и отправи традиционни съболезнования.
— Момиче, не си хаби дъха — прекъсна я мисис Робъртс. — Просто ми закови тези магьосници. Закови ги в сърцето.
Уолкът Робъртс ги остави в Нотинг Хил в десет. Джъмпи кашляше лошо и се оплакваше от болки в главата, които се бяха появили на няколко пъти след раняването му в „Шепертън“, но когато Памела призна, че е неспокойна, тъй като притежава единственото копие на тези взривоопасни документи в пластмасовото куфарче, Джъмпи още веднъж настоя да я придружи до офисите на брикхолския Съвет за общински връзки, където тя имаше намерение да направи фотокопия и да ги раздаде на няколко доверени приятели и колеги. Така че в десет и петнадесет те бяха в обичаното Ем джи на Памела, насочвайки се на изток напряко през града в надигащата се буря. Един стар син закрит бус мерцедес ги последва, както беше следвал пикапа на Уолкът, което значи, без да бъде забелязан.
Петнадесет минути по-рано патрулна група от седем едри млади сикхи, натъпкани в един „Уоксхол Кавалиър“, караше по моста над канала Мълей Кресънт в южен Брикхол. Чувайки вик от пътя за влачене на шлепове под моста и втурвайки се към мястото, те откриха един приятен бял човек, среден на ръст и фигура, с руси коси, спускащи се върху лешникови очи, който скочи на крака със скалпел в ръката и се втурна настрани от тялото на една стара жена, чиято синя перука беше паднала и се носеше в канала подобно на медуза. Младите сикхи с лекота настигнаха и надвиха бягащия мъж.
В единадесет часа новината за хващането на масовия убиец беше проникнала във всяка цепнатина на района, придружена с твърде много слухове: полицията неохотно е обвинила маниака, членовете на патрула са били задържани за разпит, планирало се прикриване. Тълпи започнаха да се събират по уличните ъгли и когато кръчмите се изпразниха, избухнаха поредица битки. Имаше известни повреди на собственост: бяха разбити стъклата на три коли, един видеомагазин беше плячкосан, бяха хвърлени няколко тухли. В този момент в единадесет и тридесет в събота вечерта, когато клубовете и танцовите салони започват да произвеждат развълнуваното си и под високо напрежение население, груповият полицейски началник след консултации с по-висшата власт, обяви, че сега съществуват условия за безредици в централен Брикхол и стовари пълната мощ на столичната полиция върху „нарушителите на обществения ред“.
Също в този момент Саладин Чамча, който беше вечерял с Али Коун в нейния апартамент, издигащ се над Брикхол Фийлдс, за лице съчувствайки и мърморейки окуражителни неискрености, излезе в нощта, за да открие една testudo294 от мъже с каски и пластмасови щитове в готовност, движещи се към него през Фийлдс с твърда неумолима крачка; беше свидетел на пристигането над главата му на облак от подобни на прелетни скакалци хеликоптери, от които падаше светлина като едър дъжд; видя напредването на водните оръдия и подчинявайки се на неустоим първичен инстинкт, подви опашка и побягна, не знаейки, че е сбъркал пътя, тичайки с все сила по посока на „Шаандаар“.
Телевизионните камери пристигат точно навреме за набега срещу клуба „Хот У екс“.
Ето какво вижда една телевизионна камера: по-малко надарена от човешкото око, нейните нощни видения са ограничени до онова, което прожекторите ще покажат. Един хеликоптер се рее над нощния бар, уринирайки светлина в дълги златисти потоци; камерата разбира този образ. Държавната машина, връхлитаща върху враговете си, сега има камера в небето; някъде телевизионен редактор е одобрил разходите за въздушни снимки и от друг хеликоптер новинарски екип се изстрелва надолу. Не се правят опити да бъде прогонен този хеликоптер. В този случай отново екипировката за видеозаписи е по-малко чувствителна от човешкото ухо.
294
Костенурка — военна формация, изобретена от римляните, при която войниците се прикриват отгоре и отстрани с щитове.