Сатанински строфи
- Автор: Рушди Ахмед Салман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сатанински строфи». Краткое содержание книги:
Основната тема на романа — това са емигрантите и емиграцията, невъзможността за асимилация и интеграция в новата култура, неизбежността на възвръщането към корените.
Повествованието в романа се разгръща в две паралелни сюжетни линии: в съвременен Лондон и в древна Арабия във времената на Пророка Мохамед. Съвременната линия започва с терористичен атентат в самолет, от който изпадат и се подлагат на фантастична метаморфоза двама индийци мюсюлмани — Джебраил Фаришта (Gibreel Farishta) и Саладин Чамча (Saladin Chamcha).
Актьорът Чамча, индийски емигрант, работи в Британия при озвучаване на филми, женен е за англичанка, няма деца. След като чудодейно се спасява при терористичния акт, той постепенно се превъплъщава в сатир, а после в дявол. Заради това преображение бива преследвана от полицията, той се крие в лондонски хотел, но също така провокира в средите на младите лондончани мода на диаболизъм. Накрая отново се превръща в човек.
Плейбоят Фаришта, който в Индия е знаменит актьор от Боливуд със специализация в роли на индуистки богове, преследван от призрака на извършилия самоубийство негова любовница, става въплъщение на архангел Гавриил (в ислямската традиция — Джебраил). В Лондон той изживява бурен роман с алпинистката Алисия, в качеството си на архангел той извършва пътувания във времето и пространството. По време на своите пътешествия до Мека (наричана в романа Джахилия) той среща пророка Мохамед (наричан Посланик и Махунд) в момента на самото начало на развитие на исляма. Вероятно именно тази част на романа е предизвикала гнева на иранския лидер аятоллах Хомейни: в един от епизодите Махунд под натиска на лидерите на Джахилия се съгласява да признае,че няколко езически богини притежават особен статут в в очите на Аллах; а в друг епизод бившият последовател на Махунд, поетът Баал, се крие в бордей, в който проститутките се представят пред него с имената на жените на Посланика. Макар че м друг сюжетен момент Джебраил се среща с религиозен лидер фанатик, живеещ в изгнание, в когото лесно може да се узнае самият Хомейни като прототип.
Романът завършва с това, че Фаришта, чиито пътешествия могат да се разглеждат и като епизоди на изостряща се шизофрения, в пристъп на ревност убива Алисия. Чамча след сдобряването с баща си се връща да живее в Индия.
Ореол.
Каквото и да казвате, повтаряха след това тримата продавачи на всеки, който би слушал, каквото и да казвате, но ние видяхме, каквото видяхме.
— 3 —
Смъртта на д-р Ухуру Симба, бившият Силвестър Робъртс, докато чакаше процеса си в ареста, беше описана от служителя за връзки с обществеността на полицейския участък в Брикхол, някой си инспектор Стивън Кинч, като „случай един на един милион“. Изглежда, че д-р Симба е изживявал кошмар, толкова ужасяващ, че го е накарал да пищи пронизително в съня си, привличайки веднага вниманието на двамата дежурни служители. Тези джентълмени, втурвайки се към килията му, пристигнали навреме да видят все още спещите форми на огромния човек буквално излитащи от нара му под вредното влияние на съня и тежко стоварващи се на земята. Силно пукване било чуто и от двамата офицери; това бил звукът от счупването на врата на д-р Ухуру Симба. Смъртта настъпила веднага.
Дребната майка на мъртвия мъж, Антуанет Робъртс, седяща с евтини черна шапка и рокля в задната част на пикапа на по-малкия си син, повдигнала предизвикателно булото на траура от лицето си, моментално прецени колко струват думите на инспектор Кинч и ги запрати обратно в неговото червендалесто, с груба челюст, импотентно лице, чието гузно изражение носеше следите на унижението от споменаването му от братята служители като негролюб и още по-лошо — гъба, в смисъл, че постоянно е държан на тъмно и от време на време — например при сегашните прискърбни обстоятелства, — Изваждан на показ, за да могат хората да хвърлят лайна по него.
— Искам да разберете — произнесе с патос мисис Робъртс пред значителната тълпа, която се беше събрала пред полицейския участък на Хай стрийт, — че тези хора разиграват на комар нашия живот. Те залагат големи суми срещу вероятността да оцелеем. Искам всички вие да помислите какво означава това от гледна точка на тяхното уважение към нас като човешки същества.
И Ханиф Джонсън, адвокатът на Ухуру Симба, добави собственото си пояснение от пикапа на Уолкът Робъртс, посочвайки, че уж фаталният скок на неговия клиент е бил от долното легло в неговата килия; че във времето на пренаселеността на затворите в страната е необичайно, най-меко казано, че другото легло е било останало незаето, осигурявайки липсата на друг свидетел на смъртта освен затворническите служители; и че един кошмар в никакъв случай не може да бъде единственото възможно обяснение за писъците на чернокож в ръцете на затворническите власти. В заключителните си забележки, след това определени като „подстрекателски и непрофесионални“ от инспектор Кинч, Ханиф свърза думите на служителя за връзки с обществеността с тези на прословутия расист Джон Кингсли Рийд, който веднъж беше реагирал на новината за смъртта на чернокож с лозунга „Един долу, милиони чакат“. Тълпата мърмореше и вреше; беше горещ и изпълнен със злоба ден.
— Запазете сгорещеността си — извика Уолкът, братът на Симба, към тълпата. — Никой да не се охлажда. Поддържайте яростта си.
Тъй като всъщност Симба вече беше съден и намерен за виновен от това, което той някога беше нарекъл „дъговата преса — червено като дрипи, жълто като удари, синьо като филми, зелено като жлъч“, неговият край порази много бели хора като израз на сурова справедливост, възмездие над чудовището убиец. Но в друг съд, мълчалив и чернокож, той беше получил една много по-благоприятна присъда и тези различаващи се оценки на починалия се пренесоха в резултат на неговата смърт на градските улици и ферментираха в несвършваща тропическа жега. „Дъговата преса“ беше пълна с подкрепата на Симба за Кадафи, Хомейни, Луис Фаракан; докато на улиците в Брикхол млади мъже и жени поддържаха и раздухваха бавния огън на своя гняв, един призрачен пламък, но способен да затъмни светлината.