Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)

Миналата година, годината на Нероновата женитба, бе отбелязана с лоша реколта в целия свят3, която изпразни до дъно житниците ни. През тази година, макар пристанището на Остия вече да е завършено, силен североизточен вятър, който не спря в продължение на седмици, не позволи на египетските и африканските житарски кораби да стигнат до бреговете ни. Италийската жътва обещаваше добри резултати, но нивите още не бяха узрели и настъпи ден, в който в хамбарите имаше запас само за две седмици, макар да бях положил всички усилия, да ги напълня. Принудих се да намаля зърнените дажби до минималното количество. И изведнъж, сякаш не правех всичко по силите си и никога не бях полагал усилия да осигурявам винаги добра храна за съгражданите си (построявайки пристанището, да речем, въпреки всеобщата съпротива и организирайки ежедневните доставки на пресни зеленчуци), внезапно открих, че ме смятат едва ли не за обществен враг. Обвиниха ме, че умишлено съм оставял града да гладува. Тълпата ме хулеше и ми подвикваше, щом се покажех на публични места, а на един-два пъти дори ме замериха с камъни и кал и мухлясали къшеи. Случи се дори тъй, че едва се спасих от нараняване на Форума: телохранителите ми бяха нападнати от около двеста-триста души, а ликторските им пръчки бяха счупени о собствените им гърбове. Едва успях да се приютя в двореца през някаква странична врата, из която ми се притече на помощ малка група от въоръжени преторианци. В предишните дни това би ме разтревожило дълбоко. Сега обаче само се усмихнах. „Ей, жабки — мина ми през ума, — ставате много скокливи!“

Нерон облече мъжката си роба в годината, след като го осинових. Разреших на Сената да му гласува привилегията да стане консул на двайсетгодишна възраст, тъй че на шестнайсет той вече беше изборен консул. Удостоих го с почетни триумфални отличия и го издигнах за Първенец на младежите, както Август бе сторил с внуците си Гай и Луций. По време на Латинските празненства, тъй също когато консулите и другите магистрати не бяха в града, го направих градоначалник, както пак Август бе сторил с внуците си, за да опита първия вкус на властта. Обичайно бе пред градоначалника да не се представят важни дела, а да се изчака завръщането на истинските магистрати. Нерон обаче отсъди по няколко сложни дела, които биха подложили на изпитание способностите на най-опитните правници в града, и издаде забележително разумни присъди. Това ми донесе възхищението на народа, ала за мен беше съвършено ясно още щом го научих, че цялата работа е била инсценирана от Сенека. Не искам да кажа, че случаите не са били истински, а че Сенека предварително ги е разучил внимателно и се беше споразумял с адвокатите на кои точки да наблегнат в речите си, а сетне бе подучил Нерон как да проведе разпита на свидетелите, как да обобщи доказателствата и какви присъди да издаде. Британик още не бе влязъл в пълнолетие. Държах го настрани от връстниците и равните му колкото може повече: срещаше ги само под надзора на възпитателите си. Не желаех да се зарази от императорската болест, на която умишлено подлагах Нерон. Пуснах слух, че е епилептик. Сега цялото обществено внимание се съсредоточаваше върху Нерон. Агрипинила беше възхитена. Смяташе, че мразя Британик заради майка му.