Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)
- Автор: Грейвс Роберт
- Серия: Клавдий (bg) #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)». Краткое содержание книги:
— Донеси ми главата й — нареди. Донесоха главата в двореца. Агрипинила я хвана за косите и отвори устата й срещу един прозорец.
— Да, това е главата на Лолия без съмнение — рече ми тя, когато в този миг влязох в стаята. — Ето ги златните зъби, които си направи при един александрийски зъболекар, за да запълни хлътналата си лява буза. Каква твърда коса има, като опашка на кон. Робе, изнеси това нещо. А също и постелката; накарай да измият кървавите петна.
Агрипинила отстрани и етърва си, Домиция Лепида, майката на Месалина. Сега Домиция Лепида се държеше много внимателно с Нерон, канеше го често у дома си, където го галеше и ласкаеше, забавляваше го и му напомняше за всичко онова, което била направила за него, докато бил бедно сираче. Истина е, че тя понякога се бе грижила за него, когато сестра й Домиция напускаше града и не искаше да мъкне детето със себе си. Агрипинила, като откри, че личният й родителски авторитет, който се основаваше на строгостта, е заплашен от това лелино глезене, я обвини, че публично е прокълнала брачното ми ложе и че не е съумяла да въздържи робите си в Калабрия да не се разбунтуват: един магистрат и двамата му помощници, които се опитали да възстановят реда там, били хванати и набити, а Домиция Лепида се заключила в дома си и не сторила нищо. Позволих да я осъдят на смърт за тези две обвинения (първото от които вероятно бе чиста измислица), защото сега вече знаех за помощта, която е оказала на Месалина в историята с Апий Силан, както и за други измами, на които ме е подлагала.
Едно деяние на Агрипинила обаче не можах да преглътна философски Когато чух за него, признавам, че очите ми се насълзиха. Но би било глупаво от страна на стария цар Дънер да се отметне от решението си точно сега, да се разбунтува и да си отмъсти. Отмъщението не може да съживи мъртвите. Убийството на моята бедна Калпурния и на приятелката й Клеопатра бе онова, което ме разплака. Една нощ някой подпалил къщата им и двете изгорели в леглата си. Външно всичко напомняше нещастен случай; но бе очевидно убийство. Палас, който ми разказа за това, имаше нахалството да твърди, че го е сторил някой от приятелите на Месалина, който е знаел каква роля е играла Калпурния в нейното разкриване. Много бях изоставил Калпурния. Не бях я посетил ни веднъж след онзи зловещ следобед. По лично мое нареждане вдигнаха мраморна гробница над развалините на изгорялата вила, а отгоре поставих една гръцка епитафия. Бе единствената, която съм съчинил, като изключим училищните ми упражнения: но чувствувах, че трябва да направя нещо необичайно, за да изразя дълбоката си скръб за смъртта й и благодарността си за любовта и предаността, които всякога ми бе показвала. Написах:
Миналата година, годината на Нероновата женитба, бе отбелязана с лоша реколта в целия свят3, която изпразни до дъно житниците ни. През тази година, макар пристанището на Остия вече да е завършено, силен североизточен вятър, който не спря в продължение на седмици, не позволи на египетските и африканските житарски кораби да стигнат до бреговете ни. Италийската жътва обещаваше добри резултати, но нивите още не бяха узрели и настъпи ден, в който в хамбарите имаше запас само за две седмици, макар да бях положил всички усилия, да ги напълня. Принудих се да намаля зърнените дажби до минималното количество. И изведнъж, сякаш не правех всичко по силите си и никога не бях полагал усилия да осигурявам винаги добра храна за съгражданите си (построявайки пристанището, да речем, въпреки всеобщата съпротива и организирайки ежедневните доставки на пресни зеленчуци), внезапно открих, че ме смятат едва ли не за обществен враг. Обвиниха ме, че умишлено съм оставял града да гладува. Тълпата ме хулеше и ми подвикваше, щом се покажех на публични места, а на един-два пъти дори ме замериха с камъни и кал и мухлясали къшеи. Случи се дори тъй, че едва се спасих от нараняване на Форума: телохранителите ми бяха нападнати от около двеста-триста души, а ликторските им пръчки бяха счупени о собствените им гърбове. Едва успях да се приютя в двореца през някаква странична врата, из която ми се притече на помощ малка група от въоръжени преторианци. В предишните дни това би ме разтревожило дълбоко. Сега обаче само се усмихнах. „Ей, жабки — мина ми през ума, — ставате много скокливи!“
Нерон облече мъжката си роба в годината, след като го осинових. Разреших на Сената да му гласува привилегията да стане консул на двайсетгодишна възраст, тъй че на шестнайсет той вече беше изборен консул. Удостоих го с почетни триумфални отличия и го издигнах за Първенец на младежите, както Август бе сторил с внуците си Гай и Луций. По време на Латинските празненства, тъй също когато консулите и другите магистрати не бяха в града, го направих градоначалник, както пак Август бе сторил с внуците си, за да опита първия вкус на властта. Обичайно бе пред градоначалника да не се представят важни дела, а да се изчака завръщането на истинските магистрати. Нерон обаче отсъди по няколко сложни дела, които биха подложили на изпитание способностите на най-опитните правници в града, и издаде забележително разумни присъди. Това ми донесе възхищението на народа, ала за мен беше съвършено ясно още щом го научих, че цялата работа е била инсценирана от Сенека. Не искам да кажа, че случаите не са били истински, а че Сенека предварително ги е разучил внимателно и се беше споразумял с адвокатите на кои точки да наблегнат в речите си, а сетне бе подучил Нерон как да проведе разпита на свидетелите, как да обобщи доказателствата и какви присъди да издаде. Британик още не бе влязъл в пълнолетие. Държах го настрани от връстниците и равните му колкото може повече: срещаше ги само под надзора на възпитателите си. Не желаех да се зарази от императорската болест, на която умишлено подлагах Нерон. Пуснах слух, че е епилептик. Сега цялото обществено внимание се съсредоточаваше върху Нерон. Агрипинила беше възхитена. Смяташе, че мразя Британик заради майка му.
3
Вж. Деянията, XI. 28. — Б.авт.