Тетрарх [bg]

— Ще отидем до дома ти — каза Гирил.

На терасата откриха три тела — Гъртис, Флей и висок мъж, прекалено разкъсан, за да бъде разпознат. Лиринксът лежеше на стълбите, мъртъв. Халцедоновата врата бе строшена, а по протежение на коридора лежаха още тела. Гирил се надвеси над Мунанд, а тетрархът провери телата на слугите си. И тримата бяха умрели заради наранявания, нанесени от лиринкс.

— Това променя нещата — студено каза той, приближи се до входа и изкрещя: — Тиан?

Викът му се разнесе по коридора, но не предизвика отговор.

— Къде е Тиан? — остро попита той. — Какво сте сторили с нея?

— Мунанд е мъртъв — отвърна матриарх Гирил. Останалите лиринкси отнасяха тялото му. — Той е бил сам. Но това не са единствените следи.

Вратата бе натрошена с чукове. Върху камъка личаха следи от метал, което изключваше лиринкса. Коридорът бе осеян с кални стъпки, необичайно дълги. Аахимите също бяха дошли.

— Тиан! — Тетрархът се впусна по виещата се външна платформа, отвеждаща към долното ниво. Тамошната врата също бе разбита. На мястото на прозореца зееше дупка с неравни краища. Летящият конструкт го нямаше.

— Витис е взел и таптера, и Тиан! — Гилалелит стисна юмруци, стараещ се да овладее емоциите си. Таптерът не беше от значение за него, но амплиметът…

Гирил започна да обхожда залата.

— Тя се е борила храбро. Погледни тези белези по стените. Трябва да е използвала някакво оръжие…

— Кристалният ми жезъл — отвърна Гилаелит. — Поне е останала жива след падането.

— Жалко. Отново бихме могли да я използваме. Да вървим в библиотеката ти, тетрархо.

За момент Гилаелит прецени отказ и последващо бягство. Но дори и той би се затруднил да избяга от шестима лиринкси. Щеше да е по-добре да съдейства доброволно. Нуждаеше се от безопасно място, в което да работи и, надяваше се, да може да открие къде е бил отнесен амплиметът. Бе твърдо решен да си го върне. Освен това скрутаторите щяха да се озоват тук до дни, а доказателствата за предателството му лежаха навсякъде. Защо да не се остави да бъде отведен в Снизорт? Лиринксите щяха да пренесат нужното оборудване, а с тамошната възлова точка щеше да захранва търсенията си. Освен това самата тя бе необичайна — предоставяше възможност за натрупване на ново знание.

Гилаелит започваше да разбира, че възловите точки крият важна част от тайната, която той преследваше. Проучването им само щеше да му е от полза. Особено когато ставаше дума за могъщи излъчвания като това в Снизорт.