Тай-пан

Едновременно с безмълвното, тъжно, облечено в черно погребение в Хепи вели и тържественото шествие по Куинс роуд към гробището, през тесните улички на Тай Пинг Шан се виеше оглушителна китайска погребална процесия. Китайците отправяха вопли към боговете за голямата загуба на „Ноубъл хаус“, пищяха и стенеха, късаха дрехите си и биеха барабани.

Всички хора от Тай Пинг Шан бяха особено впечатлени от обноските на тай-пана и щедростта на неговия дом. Статутът на Гордън Чен също порасна с порасналия авторитет на баща му, защото никой от обитателите на хълма не беше предполагал, че тай-панът ще окаже такава почит на техните богове и обичаи. Не че Гордън Чен се нуждаеше от по-голям авторитет. Нима не бе вече най-големият земевладелец в Хонконг, с пипала, които се простираха във всички области на търговията? Нима не притежаваше повечето от сградите? И търговията с носилки? И трите перачници? Четиринайсет риболовни сампани? Две аптеки? Шест ресторанта? Деветнайсет ваксаджийници? Магазини за облекло, обущарници и дюкяни за изработка на ножове? Не притежаваше ли той петдесет и един процента от първия бижутериен магазин с експертни резбари от Квантунг, майстори на бижута и на дърво?

И всичко това, като се изключат огромните му валутни сделки. Айейа! И какъв лихвар! Не бе за вярване, но той бе толкова богат, че отпускаше заеми с един и половина процента по-малка лихва от обичайната и монополизира промишлеността. Носеха се слухове, че е съдружник на самия тай-пан и че със смъртта на неговия варварски чичо ще придобие нови несметни богатства.

Сред Триадите Гордън Чен не се нуждаеше от нищо, за да подобри общественото си положение. Те го познаваха добре и му се подчиняваха безпрекословно. Независимо от това в строителството, в търговията с пристанищни хамали, чистотата, нощното боклукчийство, риболова, готварството, производството на пристанищни въжета, пералните, дейността на слугите и кулитата, Триадите се нуждаеха от време на време от заеми и от жилища. Следователно те същ0 бяха обзети от дълбока скръб за загубата на варварина — чичо на техния водач, и с удоволствие платиха допълнителен данък в размер на едноседмичен труд. Знаеха, че е разумно да са на страната на тай-пана от Тай Пинг Шан. Знаеха, че част от данъка ще отиде за дарове към боговете — печени прасенца, торти, сладкиши, безброй сготвена омари и скариди, риба и раци от улова на сампаните, хляб и планини от ориз. Знаеха, че погледнат ли боговете милостиво към тези великолепия, даровете ще бъдат разпределени и самите те ще гуляят като и най-гладните ще бъдат доволни.

Така че всички хора стенеха на глас заедно с опечалените, наслаждаваха се безмерно на смъртната драма, благославяха своя джос за това, че са живи и могат да скърбят, да ядат, да се любят, да печелят пари и може би с още повече джос — да станат също тъй богати, че когато умрат, да бъдат по-уважавани от всички свои съседи. Гордън Чен вървеше най-отзад. Стъпваше гордо и късаше дрехите си, но с голямо достойнство, оплакваше високо пред боговете огромната загуба, която бе претърпял. Кралят на просяците вървеше след него — така и двамата добиха още по-голяма слава. И боговете се усмихнаха!