Тай-пан
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #2
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Михаела Михайлова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Тай-пан». Краткое содержание книги:
Струан се опасяваше и от маларичните нощни изпарения, страхуваше се да не би той и Мей-мей да ги вдишат сега.
Боеше се също и за Сара. Когато я видя преди няколко часа, тя му каза, че е решила да си замине още с първия кораб.
— Но ти си още слаба — я предупреди той. — Също и Локлин.
— И така да е, ще заминем. Ти ли ще уредиш нещата или аз?
Имаш ли копие от завещанието на Роб?
— Да.
— Току-що го прочетох. Защо ти да станеш попечител на негова та част от компанията, а не аз?
— Това не е женска работа, Сара! Но не бива да се притесняваш. Ще получиш всичко до последно пени.
— Моите адвокати ще се погрижат за това, тай-пан.
С мъка бе успял да се въздържи.
— Сега е сезонът на тайфуните. Времето е неудачно за пътуване. Почакай до есента. И двамата ще сте поукрепнали дотогава.
— Веднага ще заминем.
— Прави каквото искаш.
Той бе отишъл да види Сергеев. Раната на руснака бе възпалена, но не гангренясала. Значи имаше надежда. След това се върна в канцеларията си да напише послание до Лонгстаф, в което му съобщаваше, че пиратът У Куок ще бъде в Кемой в нощта на Летния празник, че фрегатите трябва да го причакат, че познава добре тези води и ще се радва да оглави експедицията, ако адмиралът пожелае. Беше изпратил послание и до Хорацио. И точно преди да си тръгне за дома, бяха дошли армейските доктори. Казаха му, че вече няма съмнение. Треската в Хепи вели бе малария.
Той отново се размърда в леглото.
— Ти обичаш ли да играеш табла? — попита Мей-мей, уморена и неспокойна като него.
— Не, благодаря, момиче. И ти ли не можеш да заспиш?
— Не. Няма значение — отговори тя. Безпокоеше се за тай-пана.
Днес той бе странен. Безпокоеше се и за Мери Синклер. Този следобед бе дошла рано, преди да се върне Струан. Беше й разказала за бебето и за тайния й живот в Макао. Дори за Хорацио и за Глесинг.
— Съжалявам — й бе казала Мери през сълзи. Говореха на мандарин, който и двете предпочитаха пред кантонския. — Трябваше да разкажа на някого. Нямам кого да помоля за помощ. Никого нямам.
— Успокой се, Ма-рий, скъпа — й отговори Мей-мей. — Не плачи! Първо ще пием чай, после ще решим какво да правим.
Пиха чай, а през това време Мей-мей не можеше да се начуди на варварското отношение към живота и секса.
— Каква помощ искаш?
— Помощ… да махна детето. Господи, вече започва да личи.
— Но защо не каза преди седмици?
— Нямах смелост. Ако не бях накарала Хорацио да ми даде съгласието си, все още нямаше да смея. Но сега… какво мога да направя.
— Откога е в утроба?
— Почти три месеца. След седмица ще ги изпълня.
— Това не добре, Ма-рий. След още два месеца може да стане много опасно. — Мей-мей обмисли внимателно проблема и опасностите, които криеше. — Ще изпратя А Сам в Тай Пинг Шан. Чух, че има билкар, кой може да помогне. Разбираш, че това може да много опасно, нали?
— Да. Ако успееш да ми помогнеш, ще направя всичко за теб, всичко.
— Ти си ми приятелка. Приятели трябва да помагат. Но ти не трябва никога, никога да казваш на някой друг.
— Кълна се пред Бога!
— Кога получа билки, ще изпратя А Сам при твоя слугиня. Имаш ли доверие?
— Да.
— Кога е ден, Ма-рий?
— Защо питаш?
— Астролог трябва да реши кой най-благоприятният ден за вземане на лекарство, разбира се.
Мери й каза деня и часа.
— Къде смяташ да вземеш лекарство? Не може в хотел или тук.
Може да необходими дни, докато възстановиш.
— Макао. Ще отида в Макао. В моята… моята къща. Там ще съм в безопасност. Да, там ще бъда в безопасност.
— Тези лекарства не винаги действат, мила. И никога не понасят лесно.
— Не се страхувам. Ще подейства. Трябва да подейства — й каза Мери.
Мей-мей се размърда в леглото.
— Какво има? — попита Струан.
— Нищо. Просто бебе рита.
Струан постави ръката си на леко заобления корем.
— Не е зле да извикаме лекар, за да те прегледа.
— Не, благодаря, тай-пан, няма значение. Никой от тез варвари лекари, Боже опази. В това аз, както винаги, китайка.
Мей-мей се намести отново в леглото, доволна от мисълта за детето и тъжна за Мери.
— Ма-рий не изглеждала добре, нали? — попита тя внимателно.
— Не. И това момиче е намислило нещо. Каза ли ти какво има?
Мей-мей не желаеше да лъже, но и не искаше да казва на Струан вещо, което в случая не се отнасяше до него.