Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Зеле, Маргарета
Вж. МАТА ХАРИ.
Зеленоград
Руски град на около 64 км северозападно от Москва, който в края на 50-те става център за високопромишлени технологии, включително електронноизчислителна техника и производство на специализирано разузнавателно оборудване. Естествено, той привлича вниманието на западните специалисти. В годините на Съветския съюз е закрит за чужденци.
Градът е построен в селището Крюково и през 60-те години е преименуван. Населението му в края на 80-те години — в навечерието на края на Студената война — е 170 000, 35 000 от които са работници в 26 крупни научноизследователски институти и заводи. С разпадането на СССР и съкращаването на разходите за отбранителната промишленост тук се появява значителна безработица. В началото на 1993 г. градът е напуснат от 4500 работници. Правят се опити за частично преминаване към търговска електроника и са създадени множество малки електронни и компютърни фирми.
Зеленоград е подобен по замисъл на СИЛИКОНОВАТА ДОЛИНА в Калифорния.
Зенит
Първият съветски фоторазузнавателен СПЪТНИК. Въпреки че е изведен в орбита две години след първия успешен американски спътник КОРОНА, в някои отношения Зенит е по-съвършен.
През 50-те години в Съветския съюз, както и в Съединените щати се наблюдава голяма загриженост към темповете на развитие на технологиите за стратегическо въоръжение у противника в резултат на все по-голямото противостоене на двете суперсили. През януари 1956 г. в Съветския съюз е взето решение да се разработи шпионски спътник. Седем месеца по-късно — през август 1956 г., е създадено експериментално конструкторско бюро под ръководството на Сергей Корольов — учен в областта на ракетостроенето.
Първият в света спътник, изведен в орбита, е изстрелян на 4 октомври 1957 г. Малкият спътник (83,5 кг) е новина номер едно в света — съобщението за него е на първите страници на всички вестници в света. Западните военни аналитици се интересуват обаче преди всичко от мощността на ракетата носител и от разчетите за влизане на спътника в орбита. Месец по-късно, на 3 ноември 1957 г., руснаците изстрелват в орбита около Земята друг спътник, който е с невероятното тегло от 508,5 кг. На борда на Спутник 2 се намира кучето Лайка. Датчиците, прикрепени към кучето, предават на Земята информация за самочувствието на животното. Проверяват се реакциите на живия организъм в безтегловност, радиацията и други физически характеристики в космическа среда. Спутник 3 е изстрелян в орбита на 15 май 1958 г. и тежи 1328 кг — тегло, което Съединените щати успяват да постигнат едва 6 години по-късно. Размерите на товара, изнасян в орбита, и мощта на ракетите носители непрекъснато се увеличават. Съветските спътници могат вече да поемат изпълнението на военни мисии, в частност разузнавателни наблюдения.
Първият разузнавателен спътник е наречен Зенит и е създаден на базата на пилотирания космически кораб Восток, изстрелян на 12 април 1961 г. с космонавта Юрий Гагарин на борда. Конструкторското бюро на Корольов означава космическия кораб Восток с 1К (първи пилотируем космически кораб). Зенит е трябвало да бъде проект 2К.
Според проекта спътникът тежи приблизително 5 т (за сравнение Корона тежи 851 кг). Разузнавателното оборудване е включвало 4 фотокамери — 2 с високо разширение и 2 с ниско, плюс възможности за РАДИОТЕХНИЧЕСКО и РАДИОЛОКАЦИОННО РАЗУЗНАВАНЕ. Било е предвидено филмите да се изпращат на Земята със специални спускаеми апарати, снабдени с парашути, а другата информация да се транслира на наземна приемаща станция. Шпионското оборудване на Зенит е било далеч по-сложно, отколкото на американския спътник Корона, който е само с 1 фотокамера и не може да извършва разузнаване на комуникациите на противника.
Първият опит Зенит да бъде изведен в орбита е на 11 декември 1961 г. Той е неуспешен, тъй като на третостепенната ракета-носител се появява повреда. Зенит пада на земята в Сибир и не е открит. При втория опит със Зенит (на 16–19 март 1962 г.) ракетната система за изстрелване и връщане работи отлично, но отказва системата за ориентиране. Затова фотокамерите не снимат предвидените ОБЕКТИ.
Третото изстрелване на Зенит, официално наречен Космос 7, е на 28 юли 1962 г. и е успешно. След почти 4-дневен полет Космос 7 спуска капсула с филма на съветска територия с добри снимки на Земята.