Енциклопедия на шпионажа

Захаров участва в потушаването на контрареволюционните акции, служи на различни длъжности в Червената армия и завършва престижната Военна академия Фрунзе. През септември 1935 г. — едва на 37 години, е назначен за командир на полк, а година след това е изпратен в току-що създадената Академия на Генералния щаб, където ще се обучават „подходящи кандидати в изкуството на стратегията и върховното командване“. Оцелява при чистките на Сталин през 30-те години и през юли 1937 г. е назначен за началник-щаб на Ленинградския военен окръг, а от май 1938 г. — за заместник-началник на Генералния щаб.

Когато през юни 1941 г. Съветският съюз е нападнат от Германия, Захаров е генерал-майор и началник-щаб на новосъздадената в Одеса Девета армия. Той разгръща силите си и неговите военновъздушни сили имат по-малко загуби от която и да е друга цел при първоначалните германски въздушни нападения. По-късно поема командването на Втори белоруски фронт и взема участие в масираната офанзива, предприета срещу Германия през юни 1944 г. След войната Захаров е назначен за началник на Академията на Генералния щаб.

През януари 1949 г. Захаров оглавява ГРУ. Организацията разширява операциите си в областта на ТЕХНИЧЕСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ. През юни 1952 г. началникът на Генералния щаб и Захаров са освободени от заеманите длъжности. След смъртта на Сталин — през март 1953 г., гоненията срещу Захаров продължават, но през май 1953 г. той е назначен за командващ Ленинградския военен окръг и успява да се задържи на този пост.

През октомври 1957 г. се разгаря борба между политбюро, ръководено от Никита Хрушчов, и маршала на Съветския съюз Георгий Жуков. При този сблъсък Захаров изцяло е на страната на политбюро и затова незабавно е назначен за главнокомандващ съветските части в Германия. През 1959 г. е повишен в звание маршал на Съветския съюз, а през април 1960 г. заема поста началник на Генералния щаб.