Властелинът на пръстените
- Автор: Толкин Джон Рональд Руэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Властелинът на пръстените». Краткое содержание книги:
— Е, поне това се изясни — каза Леголас. — Фродо вече не е отсам Реката — той единствен може да е взел лодката. И Сам е с него; само той би взел раницата си.
— Значи нашият избор — каза Гимли — е или да вземем останалата лодка и да последваме Фродо, или да преследваме орките пеша. И в двете посоки надеждата е слаба. Вече изгубихме безценни часове.
— Чакайте да помисля! — каза Арагорн. — Дано сега избера правилно и променя злата участ на този нещастен ден! — Той постоя мълчаливо и най-сетне изрече: — Ще преследвам орките. Бих водил Фродо към Мордор, бих вървял с него до края, ала за да го диря сега из Пущинака, трябва да изоставя пленниците на мъки и гибел. Най-после сърцето ми говори ясно: съдбата на Носителя вече не е в моите ръце. Отрядът изигра ролята си. Ала ние, които оцеляхме, не можем да изоставим другарите си, докато има сили в телата ни. Хайде! Ще тръгваме. Захвърлете всичко ненужно! Ще тичаме ден и нощ.
Те изтеглиха последната лодка и я отнесоха към дърветата. Скриха под нея багажите, които не можеха да отнесат. После напуснаха Парт Гален. Следобедът притъмняваше, когато се върнаха към полянката, където бе паднал Боромир. Тук откриха следата на орките. Тя се различаваше лесно.
— Никой друг народ не тъпче така — каза Леголас. — Като че им доставя удоволствие да секат и повалят всяка растителност, дори да не им е по пътя.
— Но при все това те се движат с голяма скорост — каза Арагорн — и са неуморни. А по-късно може да се наложи да дирим пътя си из голите камънаци.
— Добре де, след тях! — каза Гимли. — Джуджетата също могат да тичат бързо и не се уморяват преди орките. Но преследването ще е дълго — те имат голяма преднина.
— Да — каза Арагорн, — всички ще се нуждаем от издръжливостта на джуджетата. Но хайде! С надежда или без, ще следваме дирята на враговбте. И тежко им, ако се окажем по-бързи! Такава потеря ще им устроим, че ще се помни като чудо на Трите Рода — елфи, джуджета и хора. Напред, Трима Ловци!
Той се стрелна като елен. Прелетя сред дърветата. И взел най-сетне решението си, ги поведе напред и все напред, неуморен и бърз. Изоставиха назад горите край езерото. Катериха се по дълги склонове — тъмни и остри на фона на вече обагреното от залеза небе. Падна здрач. И като сиви сенки те отминаха сред каменистата пустош.
ГЛАВА 2
РОХАНСКИТЕ КОННИЦИ
Здрачът се сгъсти. Долу, сред дърветата зад тях, мъглите тегнеха и обгръщаха бледите брегове на Андуин, ала небето бе ясно. Изгряха звезди. Нарастващата луна плуваше по западния небосвод и канарите хвърляха черни сенки. Бяха стигнали подножието на скалисти хълмове и се движеха по-бавно, защото вече не бе лесно да откриват следата. Тук възвишенията на Емин Муил се простираха от север на юг като два дълги, безредно начупени хребета. Западните им склонове бяха стръмни и тежки за изкачване, но източните бяха по-полегати, набраздени с безброй дерета и тесни клисури. Цяла нощ тримата другари се катериха из тая костелива местност, достигнаха билото на първия, по-висок хребет и отново се спуснаха в мрака на дълбока, лъкатушна долина от другата страна. Тук си починаха за малко в безмълвния хладен час преди разсъмване. Луната отдавна бе залязла пред тях, отгоре примигваха звездите; над черните хълмове отзад още не бяха долетели първите лъчи на новия ден. Засега Арагорн бе объркан — дирята на орките слизаше в долината, но там изчезваше.
— Как мислиш, накъде ще завият? — запита Леголас. — На север, по правия път към Исенгард или Ветроклин, ако това е целта им, както предполагаш? Или на юг, към Ентомил?
— Каквато и да е целта им, няма да тръгнат към Реката — каза Арагорн. — И ще поемат по най-прекия път, който могат да открият през полята на Рохиримите, освен ако всичко се е объркало в Рохан и властта на Саруман е нараснала неимоверно. Да търсим на север!
Долината се простираше като каменно корито между двата хребета, а сред скалите по дъното й се процеждаше плитък поток. Отдясно се въсеха канари; отляво, неясни и сенчести в отминаващата нощ, се надигаха сиви склонове. Изминаха още около миля на север. Приведен към земята, Арагорн диреше из падините и деретата, водещи нагоре по западния склон, Леголас бе малко по-напред. Внезапно елфът нададе вик и другите дотичаха към него.
— Вече настигнахме неколцина от ония, които преследваме — каза той. — Вижте!
Посочи напред и другите видяха, че онова, което бяха помислили за камъни, проснати в подножието на склона, всъщност е купчина трупове. Пред тях лежаха петима орки, посечени на много места с жестоки удари, а двама бяха обезглавени. Земята бе пропита от тъмната им кръв.