Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Властелинът на пръстените
Властелинът на пръстените - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Властелинът на пръстените

Электронная книга - «Властелинът на пръстените». Краткое содержание книги:

Пълно издание
1 ... 202 203 204 205 206 207 208 209 210 ... 525
Перейти на страницу:

Скръбно отпуснаха погребалната лодка — легнал в нея, спокоен и умиротворен, Боромир се плъзна по лоното на бързите води. Течението го пое, докато другарите му удържаха с весла лодката си. Той мина край тях и лодката му бавно отплава, смали се като тъмна точица сред златната светлина; после изведнъж изчезна. Все тъй ревеше Раурос. Реката бе поела Боромир, син на Денетор, и в Минас Тирит вече никога не го видяха да стои сутрин, както бе свикнал, на Бялата кула. Но още дълго разказваха в Гондор, че елфическата лодка преминала водопада и кипналото езеро и през Осгилиат, през устията на Андуин, го отнесла към Великото Море в звездната нощ.

Тримата другари постояха безмълвно, загледани подир лодката. После Арагорн заговори:

— Ще се взират за него от Бялата кула, но не ще се завърне той ни от планината, ни от морето.

И той бавно запя:

Над степи и блата в Рохан, обраснали с трева, от Запад вятър долетя, край крепостта повя. „Каква ли вест от Запада ми носиш, ветре, ти? Видя ли Боромир Могъщ под грейнали звезди?“ „Видях да язди през реки — те седем са на брой; сред пущинака го видях, ала изчезна той из сенките на Севера, из дивия простор. Запитай Северняка за сина на Денетор.“ „О, Боромир! От кулите на Запад пращам взор, ала не се завръщаш ти от пустия простор.“

После запя Леголас:

Над морски бряг, над пясък жълт Южнякът долетя; с плача на чайките повя край пътната врата. „От Юг какви ли новини ми носиш, ветре, ти? Къде е Боромир Красив? Где рогът му кънти?“ „Не питай — кости там лежат и той самичък бе на бял бряг и на черен бряг под бурното небе; отнесъл го е Андуин в просторното Море. Запитай Северняка днес, той знае най-добре!“ „О, Боромир! От портата на Юг потегля път, ала не идваш от брега, где чайките скърбят.“

Отново запя Арагорн:

Над Портата на Краля и над водопад висок долита хладен Северняк и свири с мощен рог. „Каква ли вест от Севера ми носиш, ветре, днес? Къде е Боромир Храбрец? Отдавна нямам вест.“ „Той много врагове срази далеч под Амон Хен и носеха го с пукнат щит и с меч на две строшен. Красив и горд, могъщ и смел лежеше в лодка той и Раурос, златен водопад, донесе му покой.“ „О, Боромир! От кулата навек ще гледам аз към Раурос, златен водопад, до сетния си час.“

Тъй свършиха. После обърнаха лодката и бързо я подкараха срещу течението към Парт Гален.

— За мен оставихте Източния вятър — каза Гимли, — ала не ще кажа нищо за него.

— Така и трябва да бъде — отвърна Арагорн. — Минас Тирит устоява на Източния вятър, ала не го пита за вести. Но сега Боромир пое по своя път, а ние трябва да изберем нашия, без да се бавим.

Бързо, но старателно той огледа ливадата, като често се привеждаше към земята. Накрая каза:

— По тия места не е имало орки. Иначе нищо друго не е сигурно. Тук има следи от всички ни, пресичат се по няколко пъти. Не мога да кажа дали някой от хобитите се е връщал, откакто започнахме да търсим Фродо. — Той се върна към брега, близо до мястото, където поточето се вливаше в Реката. — Тук има ясни отпечатъци. Един хобит е нагазил във водата и се е върнал, но не знам преди колко време.

— Тогава как ще отгатнеш тая гатанка? — запита Гимли. Арагорн не отговори веднага, а се върна към бивака и огледа багажа.

— Липсват две раници — каза той — и едната определено е на Сам — тя беше доста голяма и тежка. Значи това е отговорът: Фродо е потеглил с лодка и слугата му е тръгнал с него; Фродо сигурно се е върнал, докато ни нямаше. Аз срещнах Сам да се изкачва по хълма и му казах да ме последва; явно не ме е послушал. Досетил се е за решението на господаря си и се е върнал тук, преди Фродо да замине. И нашият приятел е открил, че не е лесно да изостави Сам!

— Но защо да ни изоставя, без да каже нито дума? — обади се Гимли. — Странна постъпка!

— И смела — каза Арагорн. — Мисля, че Сам беше прав. Фродо не е искал да поведе когото и да било от другарите си на смърт в Мордор. След като ни напусна, е станало нещо, което е превъзмогнало страха и съмненията в душата му.

— Може би са връхлетели орките и той е избягал — каза Леголас.

— Избягал е несъмнено — рече Арагорн, — но мисля, че не от орките.

Той не каза какво смята за причина за внезапното решение и бягство на Фродо. Сетните думи на Боромир за дълго останаха негова тайна.

1 ... 202 203 204 205 206 207 208 209 210 ... 525
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)