Последният валс на Матилда
- Автор: Маккинли Тамара
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-300-X
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният валс на Матилда». Краткое содержание книги:
Джени я получава като прощален подарък от съпруга си. Тя научава за завещанието, едва след смъртта му. Без да знае къде да потърси подкрепа и утеха, решава да замине за Чаринга. Фермата крие своите тайни. Тайни, които витаят около предишната й собственичка, Матилда Томас. Явно е, че никой от съседите й не желае да говори за Матилда.
Постепенно тази сурова земя започва да си проправя път към сърцето на Джени.
Колкото повече време изминава, толкова повече усеща натрапливото присъствие на предишната собственичка.
Тогава открива дневниците на Матилда и се оказва въвлечена в един разказ, много по-шокиращ, отколкото някога си е представяла.
Брет изтича в къщата, грабна Рипър, който се свиваше от страх в спалнята, и го хвърли в караваната на Даян. После се върна, за да спаси каквото може.
Отскубна радиостанцията от стената и се втурна навътре в къщата. Награби опакованите картини на Джени и колкото можа от дрехите й. Погледът му се спря на красивата зелена рокля, с която бе облечена Джени на танците. Не можеше да я остави да изгори, затова грабна и нея. Дневниците бяха разхвърляни навсякъде из стаята. След кратко колебание, той ги заряза. Нека съдбата реши дали ще оцелеят или не.
Брет се върна в къщата за последен път. Сребърните прибори и ленените покривки бяха твърде ценни, за да ги остави. Той стовари купчината в караваната и отиде при изтощения Клем, който пиеше чай, облегнат на стената на плевнята.
— Откарай това в Уолаби Флатс и се погрижи да заключиш добре караваната, преди да си тръгнеш. — Брет му връчи ключовете. — Остави кученцето в кръчмата.
— Не мога да изоставя другарите си и да тръгна да се шляя до проклетия Флатс, Брет.
— По-добре прави каквото ти казвам — изръмжа Брет. — Скоро всички със сигурност ще се изнесем от тук, а ти си твърде изтощен, за да ни бъдеш от полза сега. — Той затръшна вратата, за да прекъсне спора и се отдалечи.
Поне Джени щеше да има нещо за спомен от Чаринга, защото по всичко личеше, че къщата е обречена.
Болшинството от мъжете бяха на крак вече три дена и три нощи, без да са дремвали повече от два-три часа, но продължаваха да се борят. Вятърът утихна и с него угасна и последната възможност да се обърне посоката на огъня, преди да е стигнал до къщата. Остана им само надеждата. Тя ги крепеше да продължават да се борят.
Тогава от едно пиперово дръвче прехвръкна искра, падна на верандата и след минути се превърна в пламък.
— Застанете в редица и подавайте насам кофите с вода — извика Брет.
Огънят обхвана стените. Газта в къщата експлодира. Силната горещина не позволяваше да се приближат по-близо, за да потушат пламъците. Единственият начин да победят огъня бе да го изолират в голото пространство около къщата. Мъжете вече бяха разглобили бараките на овчарите и няколко от плевните. Сега поливаха с вода останалите сгради, преди огънят да е достигнал складовете и гаражите. Фуражът и сеното, горивата, газовите бутилки и машините щяха да подхранят допълнително бушуващия ад.
Кофите се пълнеха от оскъдната вода в потока и се предаваха от ръка на ръка, но всичко ставаше много бавно и водата не стигаше. Брет погледна с отчаяние към къщата, после нагоре и видя, че има още една последна възможност да спаси Чаринга. Резервоарите с вода се намираха точно до къщата.
Той събра няколко от мъжете и им обясни какво се иска от тях. После, въоръжени с въжета и скрипци, те се приближиха към огнения ад.
Само някой храбрец или глупак би направил това, което той бе намислил. Брет нямаше съмнения към коя група се числи — защо му бе да си прави този труд, след като скоро Чаринга щеше да стане част от Караджонг? Проклет да беше, ако не направеше нещо и оставеше къщата да изгори пред очите му, освен това нямаше да кара другите да рискуват живота си.
Взе въжетата и се отправи към най-близкия резервоар. Горещината го лъхна в лицето и той отстъпи назад. Намокри една кърпа и я сложи на главата си, после си пое дълбоко въздух и изтича към къщата. Преметна въжето около резервоара, завърза го бързо и избяга назад.
— Дърпайте! — изкрещя той. — За бога, дърпайте!
Присъедини се към другите и с общи усилия резервоарът се разклати върху стойката и се стовари с трясък върху покрива на къщата. Стотици литри вода заляха димящото дърво и нажежената до червено ламарина. Прозорците се разбиха, дъските се разцепиха, но пламъците бяха намалели достатъчно, за да може да изтича до следващия резервоар.
Брет намокри отново кърпата и я върза около главата си. Чу как някакъв проклет глупак влезе с камионетка в двора — но бе прекалено зает със задачата си, за да му обърне внимание.
Напълни с въздух дробовете си и се втурна към резервоара. Останките от Чаринга пращяха и пукаха, докато тичаше през пламтящите отломки. Докато връзваше въжето около резервоара, то изгори ръцете му, пушекът го задушаваше, пепелта пареше очите му и пърлеше косата му. Той изтича настрани, където въздухът бе малко по-хладен и като се бореше да си поеме въздух, задърпа въжето с цялата си тежест.
Още няколко стотици литри вода се изляха върху къщата и двора. Пламъците угаснаха, земята се напои с вода, сухото дърво я пое като попивателна хартия. Основното огнище на пожара се приближи още по-близо. Изминатото разстояние с нищо не бе отслабило силите му.