Последният валс на Матилда
- Автор: Маккинли Тамара
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-300-X
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният валс на Матилда». Краткое содержание книги:
Джени я получава като прощален подарък от съпруга си. Тя научава за завещанието, едва след смъртта му. Без да знае къде да потърси подкрепа и утеха, решава да замине за Чаринга. Фермата крие своите тайни. Тайни, които витаят около предишната й собственичка, Матилда Томас. Явно е, че никой от съседите й не желае да говори за Матилда.
Постепенно тази сурова земя започва да си проправя път към сърцето на Джени.
Колкото повече време изминава, толкова повече усеща натрапливото присъствие на предишната собственичка.
Тогава открива дневниците на Матилда и се оказва въвлечена в един разказ, много по-шокиращ, отколкото някога си е представяла.
Най-после Брет натисна спирачки и изгаси двигателя на джипа пред къщата в Уилга.
Управителят Кърли Матюс излезе да ги посрещне. Беше небръснат, лицето му бе почерняло от дима и нашарено от струйките пот, а очите му бяха почервенели.
— Хората ми са разпръснати в редица в най-далечния край на Уилга. — Той свали шапката си и избърса челото си с една мръсна кърпичка. — Не знам дали ще можем да удържим положението. — Умората личеше в гласа му. — Почти излиза от контрол.
— Изкопахте ли ров? — Брет обходи с поглед стелещите се облаци, които се приближаваха с всяка изминала секунда.
Кърли кимна.
— Изкопахме ров, но огънят скача по върховете на дърветата по-бързо, отколкото можем да ги отрежем. Хвани твоите хора да започнат да секат онази редица там. Ако ги отсечем и ги хвърлим назад в огъня, може и да забавим хода му. Това е последната ни възможност да се защитим.
Брет проследи показалеца на Смоуки. Отсичането на няколко дървета нямаше да помогне много. Огънят пълзеше като змия по сухата трева, поглъщайки лакомо всичко по пътя си.
— Чухте човека — извика той към мъжете, които слизаха от джипа. — Вървете!
Брет се обърна и потупа Кърли по рамото. — Добра работа си свършил, приятелю, но по-добре да сме готови да се изнесем бързо оттук. — Брет нарами брадвата, взе един от конете и препусна към пожара.
Огънят представляваше грамадна приливна вълна от червено и оранжево, сиво и синьо, висока почти до небето, ревяща като агонизиращ звяр. Стелеше се гъст пушек и Брет завърза кърпа около носа си, за да не се задуши. Ако отсечаха дърветата от тази страна на имота и ги хвърлеха обратно в огъня, ако разширяха рова, тогава може би — ако имаха време — можеха и да спасят Уилга.
Той скочи от коня и го спъна. Не искаше животното да се паникьоса и да препусне право към огъня — можеше да се наложи да го използва за бягство назад.
Брет се присъедини към мъжете, които, подредени в редица, въртяха умело брадвите. Друга група започна да разширява рова. Острието на брадвата се забиваше методично в дървесината, Брет набра сила и скорост и не след дълго дървото се срути на земята.
После се премести към следващото. Сечаха. Издърпваха отсеченото дърво. Преместваха. Сечаха. Издърпваха. Преместваха.
Потта щипеше в очите им. Пушекът се просмукваше през саморъчно направените маски и предизвикваше кашлица, но не трябваше да спират, не и сега.
Мъжете се придвижваха мълчаливо, мрачни и неумолими като самата стихия, с която се бореха, докато и последното дърво не бе отсечено и прочистено. Вече бе твърде късно да ги хвърлят обратно в огъня. Той беше съвсем наблизо. Хората започнаха да разширяват рова с кирки, лопати и голи ръце.
Брет вдигна очи и видя, че Смоуки Джо работи до него. Очите им се срещнаха за миг, после двамата наведоха гърбове и продължиха да копаят. Думите нямаше да ги спасят или да върнат мъртвите — а само решителността и издръжливостта им.
Светкавица облиза сухите клони на един евкалипт на няколкостотин метра от тях. Пламъкът пробяга като гореща алчна синя линия надолу по белия дънер към тревата в основата му и за няколко секунди дървото беше обхванато от пламъците. Те избухнаха и разпръснаха множество искри, които лумнаха около короната на евкалипта и в следващия миг станаха по-високи от човешки бой. Пламъците плъзнаха по тревата, изградиха огнена стена, която ставаше все по-висока и по-висока и препускаше право към тях.
Брет и мъжете изскочиха от рова и започнаха да удрят по пламъците с лопатите. Очите им смъдяха от дима, гърлата им изгаряха. Горещината изсушаваше стичащата се пот, опарваше веждите им и пърлеше космите по гърдите и ръцете им.
— Да се махаме! Огънят се обръща!
Брет вдигна поглед и видя, че огънят почти ги е обкръжил. Конят въртеше ужасено очи, опитваше се да се освободи от букаите, които го спъваха, ушите му бяха прилепени към главата. Смоуки Джо продължаваше да удря с лопатата по пламъците.
— Хайде — изкрещя Брет, за да надвика рева от бушуващата стихия.
Възрастният мъж се вцепени и Брет видя, че е парализиран от страх. Той го хвана за ръката и го задърпа тичешком към коня. Пламъците се виеха около краката им, жегата изгаряше гърбовете им.
Смоуки Джо се спъна и падна. Остана да лежи, като дишаше тежко, а косата му се сгърчи от горещината.